Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Не.
Франсис стоеше в средата на стаята и не можеше да проумее реакцията на Ейвис. Тя никога не бе участвала в битка и тялото й очевидно не изтръпваше от страх само при звука на сирената. Но сигурно разбираше какво означава.
- Би ли тръгнала с Маргарет, за бога? - Може би беше заради това, че тъкмо Франсис я молеше да тръгне.
Ейвис вдигна глава. Все едно не беше чула нищо.
- Ти си добре - каза тя с твърд глас. - Имаш съпруг, въпреки всичко. След като слезеш от този кораб, си свободна, уважавана жена. Мен ме чакат само позор и унижения.
Сега към алармата се бе присъединило и повтарящо се по уредбата съобщение: „Пожар! Пожар! Пожар!“, и на Франсис й бе трудно да си събере мислите.
- Ейвис, аз...
- Виж! - Ейвис й подаваше някакво писмо. Сякаш бе напълно глуха за тревожните викове навън, за шума от бягащи стъпки. - Погледни!
Страхът бе парализирал Франсис до степен да не може да различи думите на хартията пред очите си в първия момент. Устата й бе пресъхнала и мислите й препускаха бясно и се оплитаха постоянно. Всяка клетка в тялото й крещеше, че трябва да тръгне към вратата, към безопасността. Под погледа на Ейвис тя отново прегледа разсеяно писмото и този път различи думата „съжалявам“, което я наведе на мисълта, че тук се крие някаква лична трагедия.
- Ще го измислим после - каза тя и замаха към вратата. - Хайде, Ейвис, да вървим към сборния пункт. Помисли за бебето.
- Бебе? Бебето? - Ейвис изгледа Франсис, сякаш е някаква пълна идиотка, после се отпусна на възглавницата си с горчиво примирение. - О, просто се махай - отрони тя. Зарови лице във възглавницата и остави Франсис да стои вцепенена до вратата.
На Никол му трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че ръцете, които го дърпат, не са на Тимс. Замахваше сляпо наоколо, стиснал юмруци, а главата му се люшкаше вяло напред и назад с всеки удар, но сега смътно осъзна, че последния път, в който бяха ударили в плът, протестният вик не беше на огняря. Залитна назад, очите му пареха, докато се опитваше да се фокусира, и постепенно видя Тимс на няколко стъпки от него с двама моряци, приведени над тялото му.
Емет го дърпаше за сакото с едната си ръка, докато с другата разтриваше слепоочието си.
- Какви ги вършиш, по дяволите, Никол? Трябва да се качиш горе - обясняваше той. - При сборния пункт. Трябва да качим булките в лодките. Господи, човече! Погледни се на какво приличаш.
Едва тогава чу алармата и се изненада, че не й беше обърнал внимание по-рано. Сигурно бученето в ушите му я бе заглушило.
- Главният двигател е, Тимс - викаше младият огняр. - По дяволите, загазихме.
Боят бе забравен.
- Какво е станало? - Тимс вече беше на крака и се бе надвесил над младежа. Дълга драскотина разсичаше страната му. Никол, мъчейки се да остане прав, се запита дали той го е подредил така.
- Не знам.
- Какво си направил? - Огромната и окървавена ръка на Тимс се протегна и сграбчи рамото на момчето.
- Аз... аз не знам. Излязох за пет минутки, за да ида да видя момичетата. Когато се върнах, целият проклет коридор беше пълен е дим.
- Изолира ли го? Затвори ли люка?
- Не знам - имаше толкова много дим. Не можах да стигна дори до бомбения склад.
- По дяволите! - Тимс погледна Никол. - Отивам долу.
- Има ли някой друг в централното машинно?
Тимс поклати глава и потръпна.
- Не. Главният механик си беше тръгнал. Само това глупаво момче беше там.
Първите пипала на пушека стигнаха до носовете на мъжете и за миг се възцари напрегната тишина.
- Заради капитана е обади се Тимс. - Лош късмет носи този Хайфийлд. Ще ни довърши всички.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
А - като армията, която обичаме,
Б - като булките - брюнетки и блондинки,
В - като вярност, каквато всички имат,
Г - като грижа, която на всички тежи,
Д - като дистанция, която отбелязваме в мили,
Е - като еполетите на офицерското рамо,
Ж - като желание да се справим най-добре,