Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Не мисля, че някой би оспорил това. Думите ви бяха... красиво подбрани.
- Момичетата престанаха ли да те зяпат вече? - Говореше, без да гледа към нея, така че от другите маси изглеждаше, сякаш благодари на стюарда за храната.
- Не - отвърна Франсис, докато бодваше от рибата. - Но няма проблем, капитане.
Нямаше нужда да добавя: „Свикнала съм“.
Капитан Хайфийлд хвърли поглед към Добсън, през два стола от него, който явно още не бе свикнал. След дългите години взиране в морето, зрението на Хайфийлд не беше остро както преди. Но дори и той можеше да различи думите, които излизаха от намръщената уста на помощник-капитана, по чието лице ясно бе изписано неодобрение.
- Прави целия кораб за посмешище гневно мърмореше той, докато попиваше устни в ленената салфетка. Сякаш е решил да направи всички ни за смях.
Лейтенантът, седнал до него, забеляза, че Хайфийлд ги гледа, и се изчерви.
Капитанът усети как корабът се надигна под краката му, катерейки се по поредната вълна.
- Да ви предложа едно питие, сестра Маккензи? Сигурна ли сте, че не искате нещо по-силно? - Изчака, докато вълната отмине, и тогава вдигна чаша за тост.
Само двайсет минути му трябваха. Двигателят работеше много по-добре, или поне доколкото можеше да се очаква от него. Ставаше дума за цели две лири. Проклет да е Дейви Плъмър, ако седи сам-самичък в машинното отделение, докато всеки друг на борда - от простия моряк, та чак до радиста горе - гледа как момичетата се разхождат по бански.
Освен това вече беше решил да напусне флота, след като стигнат до мъгливата Англия. Какво можеха да му направят, ако го хванат, че е напуснал мястото си без позволение? Да го накарат да плува до вкъщи ли?
Дейви Плъмър провери показанията на термометрите, които трябваше да следи, мина с мокър парцал по по-проблемните зони на тръбите, изгаси с крак цигарата си и с бърз поглед през рамо изтича през две стъпала нагоре по пътеката към изхода.
Гласуването бе приключило и Ейвис Радли бе загубила. Съдийската комисия, която се състоеше от доктор Даксбъри, две от служителките на женския корпус и свещеника, бяха съгласни, че макар много да са искали да дадат титлата на госпожа Радли - докторът бе изключително впечатлен от изпълнението й предната седмица на „Шенандоа“, - са били принудени, предвид изключително посредственото й представяне във финалната вечер, подчертаното й нежелание да се усмихне и откровено озадачаващия отговор на въпроса: „Какво искате най-много да направите, когато най-сетне пристигнете в Англия?“, на който Айрийн Картър бе отговорила: „Да се запозная с майката на съпруга си?“; Айви Тътъл: „Да събера пари за сираците от войната“, а Ейвис Радли: „Не знам“, както и предвид моменталното й изчезване веднага след това, да направят единствения избор за победител в състезанието.
Айрийн Картър носеше ръчно ушития си шарф с умилителната и просълзена от радост физиономия на млада майка. Това било, заяви тя, най-чудесното пътуване, което някога била преживяла. Имала чувството, честно казано, че си е намерила поне шестстотин нови приятелки. И се надявала, че всички ще намерят в Англия щастието, което била сигурна, че заслужават. Нямала думи да благодари подобаващо на екипажа за добротата и професионализма им. Била сигурна, че цялата зала ще се съгласи с нея, че думите на капитана били истинско вдъхновение. Но когато започна да благодари поименно на съседите си в Сидни, капитан Хайфийлд се намеси и подкани мъжете и офицерите да помогнат с преместването на масите до стените на залата, след което Кралският пехотински оркестър щеше да осигури музиката за танците. „Танци!“, весело затананика доктор Даксбъри и няколко жени побързаха да се дръпнат по-далеч от него.
Дейви Плъмър, застанал в дъното зад оркестъра, погледна с отвращение ръчно изписаната бележка, която Фостър му бе дал срещу залога му само преди два дни, смачка я и я пъхна дълбоко в джоба на работните си дрехи. Проклети жени. Колкото и прехвалени да бяха шансовете й, тази жена нямаше как да изглежда по-зле и ако я бяха облекли в брашнен чувал. Тъкмо се канеше да се върне в машинното отделение, когато забеляза две булки, застанали в ъгъла. Шепнеха си нещо, прикрили с длани лицата си.
Не сте ли виждали работещ човек досега? сопна се той и дръпна настрани крачолите на работния си гащеризон.
- Чудехме се дали не ти се танцува - обади се по-дребничката, русокоса девойка и дали не е възможно да го направиш, без да ни изцапаш целите с масло.
- Дами, нямате представа какво може да направи един огняр с ръцете си.