Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Огън! Огън! Огън! - разнесе се тревожния сигнал по уредбата. - Дежурната група за аварийни ситуации, съберете се в Базова секция две. Всички пехотинци на палубата със спасителни лодки.
Участничките в конкурса „Кралица на „Виктория“ бяха любезно съпроводени надолу от сцената, а бляскавите им усмивки бяха изчезнали от лицата им. Айрийн Картър стискаше здраво шарфа на победителка, сякаш е спасителна жилетка. Маргарет ги зърна само за миг, когато се оказа част от множеството тела, които се движеха към вратата. Зад тях масите бяха опустели, с изоставени чинии ябълкова шарлота или плодова салата, полупълни чаши. Навсякъде наоколо се чуваха притеснени женски гласове, като някои се извисяваха в кресчендо от страх след всяко ново указание, прозвучало по уредбата. Тя сложи ръка над корема си, за да го предпази, и се опита да си пробие път към изхода от дясната страна. Беше като да се движиш срещу много силно течение.
Един глас се провикна някъде напред:
- Бързо, дами, моля ви. Онези, чиито фамилии започват с Н до Я да се съберат на сборен пункт Б, всички останали - сборен пункт А. Не спирайте, моля.
Маргарет бе успяла да се добере до периферията на тълпата, когато служителката на женския корпус я хвана за ръката.
- Насам, госпожо. Тя протегна ръце и посочи напред, създавайки физическа бариера пред десния изход.
- Трябва да сляза за миг долу. - Маргарет изруга тихичко под нос, когато някой я бутна силно с лакът по гърба.
- Никой не може да слиза долу. Само към сборните пунктове.
Маргарет усещаше натиска от преминаващите зад нея тела, смесената миризма на няколкостотин различни марки парфюми и лосиони за коса.
- Вижте, много е важно. Трябва да взема нещо.
Жената я изгледа, сякаш е идиотка.
- Има пожар на борда - каза тя. - Невъзможно е да слезете долу. Заповед на капитана.
Маргарет повиши глас, провокирана от обзелите я тревога и отчаяние.
- Не разбирате! Аз трябва да ида там! Трябва да се уверя... да се погрижа за... моето...
Вероятно и служителката на женския корпус бе по-уплашена, отколкото искаше да си признае. Гневът й пламна мигновено. Тя наду свирката си в опит да насочи някого в дясната страна, после я извади от устата си и просъска:
- Не мислите ли, че всеки има нещо, което иска да вземе със себе си? Можете ли да си представите какъв хаос ще настане, ако позволим на всеки да иде да си търси снимките или някакво бижу? Това е пожар. Не ни е известно дали не е започнал тъкмо в женските спални. Сега, моля ви, продължете нататък или ще се наложи някой да ви пренесе.
Двама пехотинци вече заключваха люка към долната палуба. Маргарет се озърна наоколо, опитвайки се да измисли откъде другаде да слезе, а после със свито сърце тръгна напред с тълпата.
- Ейвис. - Франсис стоеше на вратата на тихото спално помещение и се взираше в неподвижната фигура на леглото пред себе си. - Ейвис? Чуваш ли ме?
Никакъв отговор. За миг Франсис си помисли, че мълчанието й е в резултат на това, че Ейвис, като повечето други булки, отказва да говори с нея. Обикновено не би настояла. Но нещо в бледото лице и замъгления поглед на другата жена я накара да попита отново.
- Махни се бе отговорът. Прозвуча плахо, в странен контраст с грубите думи.
И тогава се чу сирената. Навън в коридора звънна алармата за пожар, пронизителна и тревожна, последвана от бързи стъпки покрай вратата.
- Пожарната команда да се събере в централното машинно отделение. Местоположение централен двигател. Всички пътници на сборните пунктове.
Франсис погледна през рамо, забравила всичко друго.
- Ейвис, това е алармата. Трябва да вървим. - Отначало помисли, че може би Ейвис не е разбрала какво означава сирената. - Ейвис - с леко раздразнение я повика тя, това означава, че има пожар на борда. Трябва да вървим.
- Не.
- Какво?
- Няма да ходя никъде.
- Не може да останеш тук. Не мисля, че това е учебна тревога. Звукът на алармата накара във вените на Франсис да потече чист адреналин. Осъзна, че подсъзнателно очаква да чуе експлозия. Наложи се да си напомни, че войната е свършила и да поеме няколко пъти дълбоко въздух. Всичко бе свършило. Но това не обясняваше тревожните звуци навън. Какво ли се бе случило? Заблудена мина? Не бе чула глух удар на бомба в борда на кораба, нито разтърсващата вибрация във въздуха, която беше признак на директно попадение. - Ейвис, трябва да...