Последните Тюдори

Автор: Грегори Филиппа
Серия: Плантагенети и Тюдори #14
Год: 2017
Язык: болгарский
Переводчик: Деница Райкова
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:

Родена В Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман става незабавно световен бестселър и от трийсет години насам тя се е посветила изцяло на писателската си кариера. След успеха на поредицата романи за династията на Тюдорите и екранизирането на някои от тях се е утвърдила като „кралица на историческия роман“.— С колко време разполагате? — усмихвам се насила.— Не дълго — казва той много тихо. — Потвърдиха смъртната ви присъда. Толкова съжалявам. Ще бъдете обезглавена утре. Изобщо нямаме много време.Кралица за девет дни, Джейн Грей отива на ешафода, пожертвана от собствения си баща и другите участници в заговора да изместят от престола Мери Тюдор, наследницата на рано починалия Едуард VI, единствения син на Хенри VIII. Мери си възвръща престола, но белязва възшествието си със смъртната присъда над собствената си братовчедка. Дълбоко вярваща, кротка и покорна дъщеря, Джейн Грей посреща смъртта, отправяйки към двете си сестри завета: „Научете се да умирате“.Катрин, втората дъщеря на рода Грей, е красива, жизнена и очарователна, любовта я интересува много повече от престола. Но както сестра ѝ става жертва на страха на Кървавата Мери да не загуби престола, така и Катрин ще бъде жертва на упоритата ненавист на Елизабет, наследила короната от Мери и цял живот измъчвана от ужаса, че някой може да ѝ я отнеме.Третата братовчедка на властващата кралица, красивата Мери, останала джудже, има още по-малко амбиции и от сестра си — тя просто иска да изживее живота си спокойно, с верен и любящ съпруг до себе си. Но и тя носи кръвта на Тюдорите, и застава на пътя на кървавата им амбиция.Така, с кръв, предателства и безплодна пустота, ще завърши династията на Тюдорите, за да се изпълни старото проклятие, отправено към един узурпатор.

Перейти на страницу:

Изпращаме първа чернова на Уилям Сесил, за да я прегледа, и я получаваме обратно с коментарите му, надраскани в полетата на листа, после я преписваме отново. Трябва да изпипаме прошението до съвършенство. Трябва да я убеди, че искрено съжалявам, задето съм се омъжила без позволение. Трябва да я убеди — без тонът да е свадлив, — че настоявам, че съм омъжена за негова светлост, и че двете ни бебета са законни наследници. Трябва да я увери, че — макар да съм наследница на майка си и правнучка на Хенри VII — никога няма да оспоря властта на Елизабет, докато е жива, нито ще предявя права над трона при смъртта ѝ, без да ми е дала това право. Ако е възможно да я уверим, че никога няма да изгуби красотата си, че никога няма да остарее и никога няма да умре, бихме добавили един абзац, в който да заявим под клетва и това.

Трябва някак да я убедя, че съм пълна нейна противоположност. Тя е толкова суетна, та не може да си представи някой да не е като нея. Може да си представи единствено свят по свой образ и подобие. Но аз съм напълно различна. Аз оставям сърцето да ръководи ума ми, докато тя е вечно пресметлива. Аз се омъжих по любов, докато тя продава мъжа, когото обича, в брак с Мери, кралицата на шотландците. Аз имам две прекрасни невръстни момчета, а тя е безплодна. А най-голямата разлика между нас е, че аз не очаквам трона на Англия. Дори не очаквам да бъда посочена за наследница на тази цена — а това е всичко, което тя е искала някога още от детството си, когато бе провъзгласена за копеле и изключена от нашата пряка линия на наследяването, това е всичко, което я интересува сега.

Не дръзвам, всемилостива владетелко, да копнея за помилване заради непокорната си и прибързана женитба без съгласието на Ваше Величество: само най-смирено умолявам Ваше Величество да продължи да се отнася все така милостиво към мен. Признавам, че съм изключително недостойна за толкова много от милостивото Ви благоволение, с което ме дарихте досега. Моето заслужено нещастие и продължителна скръб наистина ме учат всеки ден колко огромно е прегрешението ми, а Вашата владетелска жал към мен усилва разкаянието ми, задето така забравих дълга си към Ваше Величество. Това е голямото терзание на ума ми. Следователно, дано бъде угодно на Ваше Всемилостиво Величество да ми разреши най-смирено да помоля да прояви към окаяното ми положение своята по-нататъшна благосклонност и привична милост, за която коленопреклонно и най-смирено копнея, с всекидневните си молитви към Бог да удължи и съхрани властването на Ваше Величество над нас.

Изпратено от Пирго на шести ноември 1563.

Ваша най-смирена, предана и покорна слугиня

Най-сетне чичо и аз изпращаме завършеното прошение до Робърт Дъдли в качеството му на наш приятел и главен съветник на кралицата. Странно, собствената му съдба е несигурна, също като моята. Може да се окаже в необичайното положение да бъде любовник на кралицата на Англия и съпруг на кралицата на Шотландия: може да бъде крал-консорт, какъвто брат му за малко не стана. Само един Дъдли би могъл да се надява на такъв изход от амбицията и страстта: само една Елизабет би могла да си го представи.

Това, което не знаем, е какво може да си представи кралица Мери. Всички трябва да чакаме да видим дали срамът да приеме отхвърления любовник на братовчедка си е цена, която си струва да плати, за да бъде посочена за наследница на престола на Англия. Всички чакаме да видим дали Елизабет ще събере сили да издигне Дъдли до положението на граф Лестър, за да бъде приемливо той да се ожени за кралска особа, а после да го отпрати. Всички чакаме да разберем дали Тайният съвет ще настоява Елизабет да ме посочи за наследница, тъй като тя им обеща, че ще последва съвета им. Робърт Дъдли обещава да представи прошението ни, когато моментът бъде подходящ, когато тя е готова да му обърне внимание. Всички знаем, че единствено Робърт Дъдли може да породи благосклонност у кралицата, само Робърт Дъдли може да я подмами да се почувства щастлива, но дали е толкова могъщ, че да може да я убеди да бъде великодушна? Може ли той да накара Елизабет — върховния глава на Църквата — да постъпи като християнка?

Не може. Това е навярно първото нещо, което някога му е отказала. Всички мислехме, че не може да му устои, че не може да му откаже нищо. Но това дребно нещо, този благоразумен, великодушен, трезв акт на помилване, е нещо, което е неспособна да извърши. Тя знае, че съм сломена, разделена от съпруга си и от сина си, държана в изолация в къщата на чичо си, принудена да завися от него за заплащането на храната и дрехите ми. Бебето ми е затворено заедно с мен без никаква собствена вина, малкият ми син — откъснат от мен, а съпругът ми — държан като затворник от собствената си майка. Елизабет знае, че това е жестокост към две благороднически семейства и че по този начин отива против законите на страната и правосъдието. Би трябвало да ни освободи — ние не сме заплаха за нея и не искаме нищо, освен да се обичаме и да бъдем заедно, — а тя отказва да го направи.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?