Последните Тюдори

— Не можеш да позволиш нещо като това, че си се родила дребна и малко изкривена, да ти попречи — казваше ми баща ми. — Никой от нас не е съвършен, ти не си по-зле осакатена от крал Ричард III, а той е потеглял в дузина битки и е загинал в кавалерийско сражение — никой никога не е казвал за него, че не може да язди.

— Но той е бил много лош човек — отбелязвам със суровостта на седемгодишно дете.

— Много лош — съгласява се баща ми. — Но това се отнасяло за душата, а не за тялото му. Можеш да бъдеш добра жена с тяло, което е малко ниско, и гръбнак, който е изкривен. Можеш да се научиш да стоиш изпъната като кралски телохранител, и можеш да бъдеш красива дребна жена. Ако никога не се омъжиш, тогава можеш да бъдеш добра сестра на Джейн и Катрин, и добра леля на техните деца. Но не виждам защо да не се омъжиш и да нямаш добър брак, когато му дойде времето. Потеклото ти е по-добро от това на всяка жена в кралството, по-добро от това на всички освен децата на краля. Честно казано, няма значение дали гръбнакът ти е крив, ако сърцето ти е праведно.

Радвам се, че имаше такава вяра в мен, и че ме научи да яздя не по-зле от останалите. Той пръв ми постави задачата да стоя изправена и висока, и аз се обучавах да го правя. Прекарвам дълги дни на седлото зад Елизабет и нейния нелеп началник на конницата, и на никого дори веднъж не му хрумва да провери дали успявам да ги следвам и дали съм уморена. Яздя толкова надалече и така бързо, както всяка дама от двора, и съм по-смела от повечето от тях. Никога не се прегърбвам на седлото, нито пък правя гримаси, когато гърбът ме боли в края на дълъг ден. Никога не поглеждам към Робърт Дъдли, за да му намекна, че може да насочи нейно величество към къщи. Никога не очаквам каквато и да е помощ от някого от двамата, и следователно никога не се разочаровам.

Не ездата е това, което ме изморява, но Бог знае, че съм уморена до смърт от Елизабет, и когато преминаваме с тропот по калдъръма при голямата порта на замъка Уиндзор и кралският пазител на портите, Томас Кийс, отправя към мен загрижения поглед на кафявите си очи, аз му кимвам с лека усмивка, за да му дам да разбере, че съм изтощена само от тази кралица, не съм натъртена от седлото, а ме терзае сърдечна мъка.

През цялото това щастливо време, когато горещината на лятото продължава и през есента, докато Елизабет прекарва сутрините си на лов, а обедите си — на пикници и разходки с лодка по реката, вечерите си — с пиеси, танци и маскаради, сестра ми е държана като затворница от чичо ни, ограничена в три стаи с бебето си, откъсната от обичния си син, и лишена от съпруга си.