Аферата „Зелда“

Изражението на Трой беше неразгадаемо.

— Беше нещо уникално.

— И не би опитал — настоя Изобел, — нали не би съживил Зелда без мен? Тя беше нещо, което споделяхме изцяло, ще трябва да бъдем заедно, ако тя се появи. Нали няма сам да се представяш за нея?

Трой се поколеба.

— Не виждам защо не, ако реша да го направя — каза той предпазливо. — Не е като да имаш запазени права над нея, Изобел.

— Не претендирам за собственост! — извика Изобел. — Просто не мога да понеса мисълта ти да се представяш за нея, без аз да съм тук. Ужасявам се от тази възможност, мисля непрекъснато за нея и е наистина ужасяващо!

Несъзнателно посочи към мръсните чаши. Трой не отмести поглед от лицето й.

— Защо? — попита той рязко.

— Представям си те в ужасни клубове, с ужасни мъже, женствени типове, как им казваха, хора, които се обличат в дрехи, типични за другия пол, и пълно объркване кой какъв е. И ми се струва толкова ужасно…

— Ужасно какво?

— Ужасно вулгарно — прошепна тя, с очи, приковани върху спокойното му лице.

Той се усмихна, но в усмивката му нямаше топлота.

— Не мислиш ли, че си склонна да съдиш малко прибързано? — попита. — Това, което се струва вулгарно на теб, може да е съвсем приемливо за мен. Мисля, че трябва да съм свободен да живея собствения си живот — отбеляза Трой с нотка на твърдост в спокойния си глас. — Както ти живееш твоя. Ти направи своите избори, а аз ще направя моите. Не искаш да бъдеш с мен и да вкусиш някои преживявания — няма проблем, това си е твоят избор. Но по същия начин твоето решение да не участваш едва ли може да попречи на моя избор. Ти можеш да решиш да се изолираш, да се оттеглиш, но не можеш да изолираш и мен.

Изобел изглеждаше напълно изумена от деловия му тон.

— Защо говорим по този начин? — прошепна тя. — Просто наистина искам вече да не бъдеш Зелда. Няма ли да ми обещаеш, че няма да се представяш за нея никога повече?

— За да ме предпазиш? — попита Трой.

Тя кимна.

— За да предпазиш нея?

Тя кимна отново и каза:

— Просто искам всичко това да спре. Започнахме го заедно и стигнахме по-далече, отколкото възнамерявахме. Наистина бях част от това. Когато поглеждам назад сега, знам, че стана, защото бях толкова отчаяно нещастна с Филип. Но сега Филип е толкова по-добре… — тя млъкна рязко, виждайки внезапното припламване на потиснат гняв в изражението на Трой.

— Сега, когато Филип е толкова по-добре, вече нямаш нужда от този отдушник — каза той остро. — И затова искаш да спреш. Разбира се, това е твое право. Както казваш, тогава беше облекчение за теб, от което вече нямаш нужда. Така че си права да престанеш. Но, освен това искаш аз също да спра.

Изобел виновно кимна.

Гневното изражение внезапно изчезна от лицето на Трой.

— О, Изобел — каза той мило. — Много си обезоръжаваща с тази своя откритост. Но аз наистина не мога да поставя живота си в зависимост от това дали се разбираш добре със съпруга си, или не.

Тя остави чашата и чинийката си на ниската масичка до празните чаши от шампанско. Петното от червило с цвят на череша приличаше на ален полумесец.