Аферата „Зелда“

— Знаете ли къде ще отидат да вечерят „момчетата“? — попита тя.

— „Мезон Руж“ — каза госпожа М. — Помолиха ме да запазя маса за осем часа.

„Мезон Руж“ беше скъп ресторант в близкото градче Филдинг. Изобел повдигна вежди.

— Сигурно имат повод за празнуване — отбеляза тя. — Ще реша, когато се видя с Филип. Не е нужно да ми оставяте нищо, мога да се погрижа за себе си.

— Добре тогава — каза госпожа М. сговорчиво. — Ще му кажа да ви посрещне на влака в три часа.

Изобел почти очакваше да види колата на Мъри, когато излезе от гарата в сивия мартенски следобед, но срещу входа беше паркирана само тяхната кола, на волана беше Филип.

— Значи не остана да пренощуваш? — отбеляза той.

— В крайна сметка ми отне само миг да погледна корицата — каза тя небрежно. — После обядвах набързо с Едуард и беше толкова рано, че реших да се прибера у дома.

— Можеше да отидеш на пазар — предположи той. — Или в библиотеката, или да се видиш с някого на чай.

— Исках да си дойда у дома — каза тя, и беше възнаградена, когато той посегна да докосне ръката й, отпусната в скута.

— Това е хубаво — каза той. — И означава, че можеш да излезеш с нас довечера. Уредихме формалностите по партньорството. Напълно сме готови да действаме веднага щом напишеш чека.

— Оценителят е посочил цена? — попита тя.

— Да. Не е особено честно всъщност, защото точно днес Мъри получи запитване от едно училище. Искат цена за басейн с олимпийски размери за състезания и гала изяви. Ще струва стотици хиляди лири. Но Мъри каза, че няма да го брои в сделката, защото оценката трябва да има все някаква граница във времето. Но това ме накара да видя каква изгодна сделка сключваме.

— Колко? — попита Изобел.

— Поеми си дъх — каза Филип. — Триста и петдесет хиляди лири.

Изобел беше ужасена.

— Това е със сто хиляди лири повече, отколкото очаквахме! — възкликна тя.

— Знам — каза той. — Но с цифрите не може да се спори, Изобел. Те говорят сами за себе си. Мъри има договори и активи на стойност седемстотин хиляди лири. Ако искам половината дял от бизнеса, тогава трябва да го купя на половината от пазарната цена. Което си е редно, редно си е.

Изобел мислеше бързо. В швейцарската банкова сметка нямаше достатъчно пари да покрият такъв разход, а тази година нямаше да постъпят повече до предаването на пълния ръкопис на втория роман.

— Това са всичките ни спестявания — каза тя. — И отгоре. Наистина е голяма сума.

— Знам — каза Филип. — Но нали видя как работи той. Искаме да бъдем в този бизнес, Изобел. Искам само справедливо разпределение на дяловете и равно право на глас в него.

— Ще трябва да изтеглим ипотечен заем за къщата — каза тя. — Не можем да покрием всичко от спестяванията си. Ще трябва да направим голяма ипотека.

Той кимна.

— Това не е абсолютно никакъв проблем. Ще излезем на печалба, голяма печалба, преди да е изтекла годината.