Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Против волята си, Изобел се усмихна на ентусиазма и решителността на Филип:
— Не съм те виждала такъв от години — каза тя.
Филип й се усмихна широко.
— Не съм се чувствал така от години — съгласи се той.
Тя неохотно набра номера на Трой.
— Здравей — каза той вежливо. — Благополучно ли се прибра?
— Да — каза тя. — Съжалявам, че те безпокоя, но имам нужда от парите от швейцарската банкова сметка, за бизнеса на Филип. И имам нужда от аванса за втория роман, колкото е възможно по-скоро.
— Не мога да ти го издействам, докато не предадеш романа — каза Трой. — Нали каза, че можеш да подготвиш груба чернова много скоро?
— Да.
— Мога да получа парите, ако им я покажа, мога да им кажа, че сумата ти е необходима веднага за къщата ти в Кал д’Антиб.
— Де да беше — каза Изобел печално. — Всъщност съм на път да се превърна в рекламен агент за плувни басейни в Кент.
— Сигурна ли си, че сделката е добра?
— Убедена съм.
— Да кажем тогава две седмици, един месец, за да имаш време да предадеш ръкописа, а те — време да платят?
— Добре — каза Изобел неохотно. Каза „дочуване“ и затвори телефона, а после се обади в банката. Хвана ги точно преди затварянето. Изпита чувства на разтърсващ ужас, докато и свързваха със служителя по ипотеките.
Обясни, че иска да ипотекира къщата си за около две трети от пазарната й стойност, и че ще изплати заема до два месеца. Съветникът по ипотеките, привикнал да си има работа с големи суми в тази заможна част от страната, не се смути от числото триста и петдесет хиляди лири, и обеща да върне обаждането веднага..
Изобел остави слушалката и зарови лице в ръцете си. Никога преди не бяха ипотекирали къщата си. За Изобел беше голямо успокоение, че застраховката за инвалидност на Филип им беше позволила да купят къщата без обременяване и затова, каквито и финансови затруднения да бяха преживявали след това заради намаляващите хонорари и непрекъснатите разходи, тя винаги живееше с усещането, че домът й е подсигурен.
— Това е само за два месеца — успокои се тя. — А после пристигат парите на Зелда Виър.
Решително се обърна към монитора и включи компютъра. Вече беше на двайсет и четвърта глава, трябваше да напише най-малко петдесет глави за дебелата книга, която искаха издателите и читателите. Героинята й беше преживяла почти фаталната катастрофа и лежеше в болница. Духовният й водач беше пристигнал през стелещите се мъгли на упойката. С крива усмивка Изобел се зае с приятната задача да напише еротична сцена на любов с дух от отвъдното.
Беше погълната от работата си, когато телефонът до нея иззвъня и тя изплува от света на духовете, за да приеме обаждането от банковия служител по ипотеките. Човекът потвърди, че са готови да изготвят ипотека върху къщата и имота, която щеше да възлиза на триста и петдесет хиляди лири. Изобел чу уплашеното потрепване в гласа си, докато го молеше да изпрати веднага формулярите по пощата.
— Само за два месеца — опита се да се утеши тя.
Мъри не беше очаквал Изобел на вечеря. Чакаше Филип в бара, не беше видял, че масата вътре в ресторанта е подредена за трима. Изглеждаше изненадан, когато я видя, погледна я с неочаквано събудено внимание.
Изобел си помисли, че може би е заради прическата — беше вдигнала косата си и я беше прибрала с фиби високо на главата вместо на тила, което несъмнено й придаваше малко от блясъка на Зелда. Беше използвала очна линия и спирала и знаеше, че изглежда добре в коктейлна рокля, която по стандартите на Зелда беше скромна — бледосива с висока яка и къси ръкави, — но доста стилна за Изобел.
— Изобел, колко прекрасно е да те видя! — възкликна Мъри, изправяйки се на крака. — Значи не остана в Лондон?
— Не — каза тя кратко.
— Мислех, че се прибираш утре — каза той.
— Размислих.
— Добре ли мина всичко?
Изобел се обърна към сервитьора, който ги чакаше да поръчат напитките си.
— Сухо шери, ако обичате — каза тя.
— Добре ли мина всичко в Лондон? — попита отново Мъри, докато Филип си поръчваше питие.
Изобел го погледна. Чудеше се дали не долавя нотка на злорадство в загрижения му тон.
— Всичко беше чудесно, благодаря — каза тя хладно. — Просто приключих по-рано, отколкото мислех, и нямаше причина да оставам.
— О, нямало е причина — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — Е, толкова съм доволен, че успя да стигнеш за вечеря тук. Това прави празненството истинско.
Изобел се усмихна и насочи вниманието си към менюто.
За нейна изненада прекараха приятна вечер: имаше истинско усещане за празник. Изобел забрани на мъжете да вадят бизнесплана на масата, но те така или иначе имаха повечето цифри в главите си, така че през голяма част от вечерята изчисляваха суми и пресмятаха печалби.