Под подозрение

— … просто имам такова чувство — казваше Джул, — но всеки път, когато имаме убита съпруга и имот за няколко милиона долара, човек трябва да допусне, че може и да е съпругът. Нали така?

— Имате ли нещо срещу него? — попита Джина.

Джул поклати глава.

— Твърде рано е. Още не знаем дори времето на настъпване на смъртта. Ако обаче е имало престъпление, а съдейки по подутината на главата, е ужасно вероятно да е имало, направил го е или съпругът, или някой друг, когото е познавала адски добре.

— Защо смяташ така? — попита Хънт.

— Тя беше гола — каза Джул. — Не би пила вино и не би се съблякла в компанията на някой, който той може да е наел, за да се отърве от нея, все едно какъв сладур е.

— Той има ли си адвокат? — попита Джина.

Джул понечи да лапне една пелмена, след което размисли и я върна обратно в чинията. Поклати глава.

— И за това е твърде рано.

— Никога не е твърде рано.

— Още нямаме убийство, камо ли да го обвиним в това.

— Но сте разговаряли с него сутринта? И сте го оставили да ви каже всичките тези неща?

— Не съм опрял пистолет в главата му.

— И това за парите, и че бил засегнат от съпругата си, и че прекарал целия уикенд в мисли колко много я мрази? Струва ми се, че ако с него имаше адвокат, щеше да посмекчи нещата.

Джул смъкна ъгълчетата на устните си, заличавайки усмивката, която бе започнала да се оформя там.

— Можеше и да го направи. За щастие обаче, не че искам да те обидя, той не си и помисли да поиска адвокат.

— В дъното на душата си Девин вече смята, че е виновен — обади се Хънт.

— Оставам с такова впечатление — рече Джина.

— Не е вярно — възрази Девин. — В режим на изчакване съм, това е всичко.

— Ще говориш ли отново с него? — попита Джина.

— Вероятно по-късно днес, ако е там, където трябва да бъде.

— А не в…?

— Дома си. — Джул стана делови. — Ей, качих се горе с него, за да си вземе чисти дрехи. Но няма да позволя да стои в къщата, докато не приключим с мястото.

— Къде е отседнал?

— В „Травъл Лодж“ долу на Ломбард. Съвсем близо е.

— И ти ще се срещнеш с него там?

— Така възнамерявам.

— И той все още няма да има адвокат?

Този път усмивката на Джул се задържа.

— Ако все още имам късмет — каза той.

Джина мразеше, когато ченгетата си правят тези глупави териториални шегички. Заради Джул и по-скоро за забавление тя реши да го подразни малко. Обърна се към Хънт:

— Уайът, трябва да се свържем с този човек просто като добри граждани и да го подкрепим.

— Хайде стига, де! — Джул вложи малко хумор. — Оставете бедното ченге на мира. Освен това, ако си вземе адвокат, наистина ще започна да си мисля, че е виновен.