Провинциални убийства [bg]

— От време на време трябва да се подкастрят — посъветва я главният инспектор, на чиито цветни лехи завиждаше цял Арбъри Кресънт.

Сержант Трой ги наблюдаваше как пресичат пътя — високият мъж със светлосиво лятно сако и панталони и раздърпаната старица, която подтичваше до него като някое старо овчарско куче, наметнато с брезентов чувал. Не че дрехите имаха някакво значение. Спомняше си как майка му чистеше на старата лейди Предикот, която винаги изглеждаше така, сякаш е навлякла парцали от магазин за дрехи втора употреба. Спомни си, че самият той износваше дрехи на внука й: абсурдно скъпи дрехи от „Уайт Хаус“ и „Хародс“, когато всъщност единствената му мечта беше да има чифт хубави джинси и тениска с Батман.

Две деца и една жена с пазарска количка се заковаха срещу колата и се втренчиха в него. Той се облегна назад и се отпусна, поставил нехайно ръка на кормилото, макар че в действителност очите му неотклонно шареха зорко наоколо. Все едно държеше ловджийска пушка. След миг се появи Барнаби и му махна. Целият почервенял от раздразнение, Трой изскочи от роувъра, провери дали колата е заключена и забърза след другите.

Бийхайв Котидж8 беше само на няколко метра нагоре по пътечката от къщата на мис Белрингър. Цялото място представляваше образец на съвършенство. Къщата беше от най-характерния тип за Англия — от онези, които обичаха да показват по календарите и туристическите афиши. Представата на всеки изгнаник за истински дом.

Покривът беше прилежно и с много фантазия покрит със слама в стила на старите английски къщи, а над него имаше козирка, подобна на раковина. Прозорците бяха с малки стъкла в оловни рамки. Покрай пътечката, покрита със зигзагообразно подредени тухли, които с времето бяха започнали да се ронят, растеше лавандула и сантолина; по нея се стигаше до задния вход. Там пък растяха ружи и карамфили, делфиниум, мащерка и резеда. Встрани от покритата с тухли пътечка се простираше великолепно поддържана морава. В другия й край, почти скрити от огромна хортензия, се виждаха два пчелни кошера. След първоначалната изненада Барнаби застина мълчаливо, попивайки с поглед красотата около себе си. Градината беше подредена перфектно. Излъчваше студена изисканост и хармония; и красота, която действаше като утешителен балсам на човешката душа.

— Какъв прекрасен аромат! — възкликна той и приближи близкостоящия розов храст.

— Това й беше любимият. Не зная как се казва.

— „Папа Мейлънд“ — отвърна Барнаби, а после се наведе и вдъхна несравнимото благоухание на розите.

Сержант Трой се престори, че зяпа небето. Мис Белрингър извади един голям железен ключ и отвори вратата. Барнаби заповяда на Трой да не мърда от мястото си и я последва в къщата.

Първото нещо, което видяха, когато прекрачиха прага, бе дървена етажерка, на която имаше прилежно сгънати престилка, чиста хавлиена кърпа и малко килимче за коленичене. Мис Белрингър се извърна рязко и извика: