Провинциални убийства [bg]

— О, на ваше място не бих го направила! Храната на мисис Суини е с пословично лоша слава.

Барнаби се усмихна и отвърна:

— Е, ще се постарая да оцелея някак си.

— Аха… разбирам. Опитвате се да уловите местния колорит. Опипвате почвата.

Хванал бравата с кърпичката си, Барнаби й отвори вратата. Тя направи крачка напред, ала внезапно нещо привлече погледа й.

— Много странно.

— Какво имате предвид?

— Няма го греблото на Емили. Тя винаги го държеше на този рафт заедно с градинската лопатка и престилката си.

— Сигурно е в градината.

— О, не. Тя никога не изневеряваше на навиците си. Винаги почистваше сечивата с вестник и ги поставяше на черджето, след като ги е използвала.

— Без съмнение ще изскочи отнякъде.

— Сега вече това няма голямо значение, нали? — Тя се обърна. — Ще ви чакам към два часа.

След като тя си тръгна, Барнаби постави сержант Трой на пост пред вратата, а самият той потъна в тапицирания диван в спокойната, подредена стая и се заслуша в тиктакането на часовника. Срещу него имаше две кресла с идеално опънати и пригладени възглавнички. В едно от тях наскоро е седял някой с чаша вино в ръка, усмихвал се е, разговарял, убеждавал? А може би убивал?

Главният инспектор вече не хранеше почти никакви съмнения по въпроса. Почти сигурно беше, че бучинишът в кухнята представлява доста груб опит да се внуши, че късогледата мис Симпсън е откъснала по погрешка китка от него, обърквайки го с магданоз и така се е отровила. След новината за аутопсията, разпространила се светкавично из селото, някой е решил, че няма да е зле да се застрахова.