Провинциални убийства [bg]

Говореше така, сякаш това се случваше всеки ден.

Застанаха до ковчега. Барнаби се вгледа в мършавия, облечен в бяло труп. Тя изглеждаше много спретната и суха — като че ли всичките й жизнени сокове са били изсмукани още преди години. Изглеждаше невъзможно някога да е била ведра девойка с гладък кок.

— Пристигат десетки венци. Много хора я познаваха, — позволи си да се намеси господин Рейнбърд. — Знаете ли, че е преподавала на майка ми? И на всичките ми лели.

— Да. Добре, благодарим ви.

Барнаби получи един не особено дружелюбен поглед, на който той спокойно отвърна, а след това господин Рейнбърд повдигна рамене и се разтопи в неизвестна посока.

Доктор Булард се наведе над мисис Симпсън. Повдигна ръцете й, по които нямаше пръстени, опипа кожата на стъпалата, разтвори роклята и натисна с ръка гръдния й кош. Трупното вкочаняване отдавна бе отминало и слабият гръден кош поддаде под пръстите му. Той се намръщи и поопипа още малко.

— Нещо нередно ли има?

— Дробовете са направо задръстени.

— Той е лекувал бронхита й.

— Нима?!

С двата си палеца той издърпа назад клепачите.

— Кога е починала?

— Преди три дни.

— Имаш ли представа какви лекарства й е давал?

— Не. Защо?

— Погледни това.

Барнаби се вгледа в жълтеникавите очни ябълки. Зениците бяха не по-големи от главичка на топлийка.

— Виж ти! И какво мислиш?

— Мисля, че трябва да поговориш със следователя, отговарящ за смъртните случаи.

— И да поискам аутопсия?

— Да.

Спогледаха се.

— Това май не те изненадва?

Барнаби си даде сметка, че наистина не се е изненадал. Може би все пак увереността на мис Белрингър не е била неоснователна.

— Ще му разкажа всичко, случило се до този момент. Кой ще направи съдебната аутопсия, според теб?

— Сигурно Ейнтън. Нашият човек замина за Крит за един месец.

— Някои биха се зарадвали.

— Нали ще ми се обадиш, когато пристигне докладът? Ще ми е интересно да узная какво са открили.