Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Това си е в негов стил — призна Бен.

— Двамата пили и танцували през цялата вечер. Тя също си била пийнала, но не чак колкото него. Постепенно нещата стигнали дотам, че той настоявал да отидат някъде насаме. Тя твърди, че й предлагал да я откара в хотел, да си наемат стая заедно.

— Не са ли могли просто да се вмъкнат в някоя от спалните?

— Явно не.

— Не ми звучи убедително. Не беше в стила му да шофира пиян.

— И аз си казах същото — отвърна Лай. — Само че видях колата, беше я ударил на път за хотела. Така че е истина. Видях щетите по нея.

— Онова старо ем джи ли?

— Да. Беше го смачкал здравата. Предницата беше цялата огъната и хлътнала. Сякаш се бе удрял в стена или нещо такова.

— Ако се е появил в хотела пиян и със смачкана кола, сигурно е имало и други свидетели — каза Бен.

Тя поклати глава.

— До хотел изобщо не са стигали. Явно не са могли да чакат. Просто са отбили от пътя на някакво закътано място.

— Край езерото?

Тя кимна. Лицето й се изопна.

— И там е станало всичко. Според жената той си мислел, че ще е забавно да се попързаля по леда.

— Това пък съвсем не е в негов стил!

— Знам — каза тя. — Но по всичко личи, че тъкмо така е станало. Дошла му е тази щура идея и е излязъл на леда. Отначало и на нея й се сторило смешно. После се отегчила и се върнала в колата. Заспала на седалката.

— Толкова е била пияна, че неусетно да заспи? — отбеляза Бен. — Странно, защото впоследствие си спомня доста подробности.

— Предавам ти само това, което твърди тя. Няма доказателства, че е било нещо по-различно.

— Той кога е излязъл на леда, преди или след секса?

— Според нея до секс не се е стигнало.

— Значи той е бил толкова нетърпелив, че не е дочакал да стигнат до хотела, пък като спрели край езерото, най-напред отишъл да се попързаля?!

— Знам, знам — каза тя. — И аз си помислих същото. Не звучи никак логично. Но предполагам, че е бил пиян…

Бен въздъхна.

— Е, добре. Разкажи ми всичко докрай.

— Тя се събудила, премръзнала от студ. Предполага, че е станало след около половин час. — Лай се спря, въздъхна, притвори очи, отпи глътка вино. — И това е. Била сама. Оливър не се бил върнал от леда. Не се виждала и следа от него. Само дупката, през която бил пропаднал.

Бен разтърка огъня. Не каза нищо; мълчаливо претегляше чутото. По дяволите, Оливър, та ти си специално обучен да не се замесваш в такива неща! Как можа да го допуснеш, глупако! Такава нелепа смърт…

— А какво търсеше Оливър в Австрия? — попита накрая той.

— Събираше материал за книгата си.

Бен остави ръжена.

— Книга ли? Каква книга, роман ли?

— Не, пишеше нещо за Моцарт.

— Биография, така ли?

— Не за живота на Моцарт — каза тя. — Житейската му история е описвана милион пъти. По-скоро за неговата смърт.