Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— „ОСО“ ли?!

— Отвличане срещу откуп.

— За пръв път чувам за такава застраховка.

— Да разбирам ли, че лично ти я нямаш?

Тя поклати глава.

— Това означава, че можем изцяло да изключим финансов мотив — продължи той. — Освен ако не е било работа на аматьори. Първо да отмъкнат човек, после да мислят за подробностите. Но тия приятели ми изглеждат по-скоро професионалисти. Освен това не смятам, че са те сбъркали с друга. Знаели са къде живееш. Някой явно си е дал труда да си подготви домашното. — Бен млъкна за момент, колкото да изпие последната глътка уиски. Празната чаша звънко изтрака върху стъкления плот на масата. — И сега какво мислиш да правиш? — попита той.

— Първо искам да избягам по-далече от Лондон. Тук вече не издържам, в този хотел се чувствам като животно в капан. В средата на януари трябва да бъда във Венеция за „Вълшебната флейта“. Но преди това отивам в дълбоката провинция, в Западен Оксфордшър. Дейв и екипът му ще ме придружават.

— А защо тъкмо там?

— Преди време си купих къща там. Мислех си да направя оперно училище.

— Кой знае за нея?

— Засега никой, ако не броим асистентката ми и моят бизнес мениджър — каза тя. — За момента това е само празна голяма стара къща, в която има единствено кашони с неща, изпратени от Монте Карло. Още не съм започнала да я мебелирам. Но става за живеене. Ще прекарам там няколко дни, докато реша какво да правя по-нататък.

— Ще ти кажа какво трябва да направиш за начало, Лай — каза Бен, като посочи през рамо към вратата. — Най-напред трябва да разкараш тия идиоти отвън. Само ти пречат. На мое място можеше да е някой, който ти желае злото. Та те не успяха дори да ме забавят с няколко секунди.