Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Голямата вила беше разположена сред обширен участък земя, обрасъл с дъбове и върби, като до нея се стигаше по дълга криволичеща алея. На тъмносиньото небе се открояваха силуетите на множество комини и капандури; върху покрива проблясваше скреж. Прозорците бяха тъмни. От едно близко дърво се обади бухал.

Лай отключи тежката дъбова врата и бързо набра кода на алармената система. Едва тогава запали лампите.

— Хубава къщичка! — Гласът на Бен отекна в празния вестибюл. Той огледа с възхищение богато орнаментираната дървена ламперия и широкото парадно стълбище, което водеше за горния етаж.

— Ще стане, когато я подредя — отвърна Лай, като потрепери. — Обаче е старичка. Котелът е почти на нейната възраст, та централното отопление не работи.

— Няма проблем — каза той. — Ей сега ще запаля камините. Скоро ще стане топло.

— Благодаря ти, Бен. Под навеса има дърва.

Той я последва в обширната кухня с под от каменни плочи и остави торбичките с провизии на ниската чамова маса. Убеди се, че старомодната ключалка на кухненската врата работи, после тихо отвори едно чекмедже и откри онова, което търсеше. Незабелязано мушна нож за обезкостяване в якето си.

— Лай, отивам да донеса дърва и да поогледам наоколо. Заключи вратата след мен.

— Какво…

— Не се безпокой, обикновена предпазливост.

Лай изпълни заръката му. Големият железен ключ се превъртя гладко в ключалката и тя чу как стъпките му се отдалечават по коридора.

Отвори бутилка вино, което бяха купили от селския магазин. В килера имаше прости водни чаши, тенджери и тигани. Тя свали един тежък чугунен тиган от куката и го постави върху готварската печка.

Докато вадеше кутия яйца от торбите, неволно се усмихна на себе си. Чувстваше се някак особено в компанията на Бен Хоуп след всичките тези години. Навремето го бе обичала, беше лудо влюбена и готова заради него да жертва кариерата си още преди да бе започнала.

— Ще ти хареса — бе й казал Оливър в онзи далечен ден. И се бе оказал прав. Новият приятел на брат й от армията не приличаше на нито един от мъжете, които бе срещала дотогава. Тя току-що бе навършила деветнайсет, а Бенедикт — както й го бяха представили — беше с четири години по-голям от нея. Винаги усмихнат, с бърз и остър ум. Заговори я по начин, по който никой не я бе заговарял преди. И ако до момента си бе мислила, че любов от пръв поглед има само в приказките, изведнъж й се случи на самата нея. Това беше за пръв и последен път в живота й и тя до ден-днешен помнеше всеки миг от петте месеца, които прекараха заедно.

Дали Бен се бе променил много през всичките тези години? Физически не й изглеждаше чак толкова различен. Лицето му бе станало някак по-изпито, по-угрижено; имаше сякаш повече бръчки от мръщене, отколкото от смях. Беше все така пълен със сили и в отлична физическа форма. Но нещо в него все пак се бе променило. Онзи Бен, когото познаваше преди, беше някак по-мек, по-нежен. На моменти й изглеждаше дори уязвим.