Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Бен… — Очите й бяха широко разтворени от страх и объркване.

— Не мърдай, не издавай звук! — прошепна той и затвори вратата след нея.

Огледа се и грабна тежкия чугунен тиган от готварската печка. Излезе през открехнатата врата на кухнята и с безшумни стъпки се запромъква по облицования с ламперия коридор.

Откри ги в кабинета й. Бяха двама, с гръб към него. Маскирани и въоръжени. С еднакви военни куртки и автоматични пистолети в кобури, препасани през гърдите.

Не си губеха времето. Около тях се въргаляха преобърнати кашони, а съдържанието им беше изсипано върху голите дъски. Навред бяха разпръснати партитури, писма, книжа. Мъжът отляво ровеше в куфар, мятайки дрехи по пода. Този отдясно бе коленичил пред камината и с двуостър боен нож разрязваше голям кашон, облепен с тиксо.

И двамата не забелязаха, когато Бен пристъпи в стаята.

Кашонът се отвори и от него изпаднаха книги и папки с документи. Мъжът бръкна вътре и извади тънък класьор. Разгледа го и махна с ръка на другия.

Мъжът отляво тъкмо извръщаше лице към него, когато ръбът на тигана се вряза в черепа му като острие на брадва. Той се строполи безжизнен на пода.

Другият захвърли папката и посегна към пистолета си. Бен се оказа по-бърз и му нанесе премерен удар в гърлото, предназначен по-скоро да го зашемети, отколкото да го убие. После, преди да бе паднал на пода, го стисна като менгеме за врата.

— За кого работиш? — попита тихо той, докато със свободната си ръка измъкваше пистолета от треперещите му пръсти. Беше голям и тежък — колт 45-и калибър от неръждаема стомана, пълнител с голяма вместимост, патрон в цевта, с вдигнат ударник и поставен на предпазител. Беше лъскав и миришеше на прясна смазка.

Бен беше привърженик на простото и ефективно водене на разпит. Той свали предпазителя на пистолета и притисна дулото в слепоочието на мъжа.

— Казвай бързо или си мъртъв — натърти той.

Мъжът започна да подбелва очи през процепите на маската. Бен охлаби хватката върху гръкляна му. Погледна надолу, към захвърления на пода тънък класьор. Напряко върху предната му корица с маркер пишеше „Писмото на Моцарт“.

Бен натисна по-силно дулото към черепа му.

— Какво става тук? — запита той.

Вратата се отвори с трясък. В стаята влетя трети мъж и още от прага започна да стреля. Въздухът се изпълни с миризма на барут. Бен нямаше къде да се скрие. Покрай главата му профуча куршум; той усети с кожата си ударната вълна.

Сграбчи пленника си за яката, вдигна го от пода и го завъртя пред себе си, за да го използва вместо щит. Мъжът изпищя от болка, когато няколко куршума се забиха с глух удар в гърба му. Зарита конвулсивно, единият му крак закачи класьора, капакът се отвори и отвътре се посипаха документи; някои от тях полетяха към камината.