Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Бен вдигна чашата си и се загледа в танцуващите пламъци през червения филтър на виното.

— А каква беше гледната точка на Оливър?

— Той твърдеше, че проучванията му са довели до сензационни разкрития около теорията за убийството на Моцарт. Ето защо придаваше такова значение на книгата си.

— И кой все пак го е убил?

— Според Оливър това може да е било работа на масоните — каза Лай.

— Някакви типове с ленти през рамо и с един навит крачол на панталона?

Тя го изгледа ядосано.

— Оливър го приемаше доста сериозно.

— А защо им е било на масоните да правят такова нещо?

— Заради „Вълшебната флейта“.

— Онази опера, която спомена. Има ли още, или очакваш да отгатвам?

— „Вълшебната флейта“ е пълна с масонска символика — обясни търпеливо тя. — С тайни, които масоните са положили клетва да опазят.

— И откъде Моцарт е научил всичките тези тайни?

— Ами просто самият той е бил масон.

— Виж, това не го знаех. И какво? Раздрънкал се е и те са го цапардосали с нещо тежко по главата?

— Да речем. Самата аз не знам много повече по въпроса.

— Сигурно ще се получи интересно четиво. — Бен се усмихна. — А откъде Оливър е получавал всичката тази информация?

— От откритието на татко — отвърна тя. — Не помниш ли?

Той помнеше.

— Онова писмо…

Лай кимна.

— То беше в основата на проучванията му. Книгата щеше да се нарича „Писмото на Моцарт“.

Бен се канеше да отговори нещо, когато телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си.

— Лай Луелин.

От другата страна Бен дочу мъжки глас. Лай слушаше намръщено.

— Вече не съм в „Дорчестър“ — каза тя. Последва кратка пауза. — Намирам се на вилата си, Лангтън Хол… За какво става дума?

Бен не чуваше какво казва мъжът. Вместо това наблюдаваше Лай внимателно. Очите й се разшириха.

— О, господи! Цялата къща?! — Отново пауза. Тя изглеждаше разстроена. — Не са били докоснати? Не… е, добре. — Нова пауза. Тя вдигна ръка и несъзнателно разроши косата си. — Добре — каза тихо тя. — Аз ще… благодаря ви, че ме информирахте.

Лай прекъсна връзката и въздъхна дълбоко.

— Господи! — промълви тя.

— Какво има?

— Беше полицията. Апартаментът ми в Лондон е бил… разбит.