Четвъртата маймуна [bg]

— Този свят е много различен от нашия, Сам.

— Играеш ли голф?

— Последния път, когато държах стик, не можах да прехвърля вятърната мелница на игрището за миниголф. Това тук е голф за големи момчета. Нямам необходимото търпение — отвърна Наш.

Зад бюро в средата на фоайето седеше млада жена. Когато детективите се приближиха, тя вдигна глава от лаптопа си и се усмихна.

— Добро утро, господа. Добре дошли в Чикагския клуб за голф. С какво мога да ви помогна?

Портър почувства, че жената ги преценява, въпреки че им се усмихваше, разкривайки блестящи бели зъби. Тя не ги попита дали имат запазен час, а той се съмняваше, че това е недоглеждане. Портър извади полицейската си значка и й я показа.

— Търсим Артър Талбът. Съпругата му каза, че той играе голф днес.

Усмивката на жената помръкна. Очите й се стрелнаха от значката към Портър и после към Наш. Тя вдигна слушалката на бюрото, набра вътрешен номер, тихо каза нещо и после затвори.

— Моля, седнете. След малко някой ще дойде при вас. — Жената посочи канапе в отсрещния ъгъл.

— Ще чакаме тук, благодаря — каза Портър.

Тя се усмихна отново и после започна да пише нещо на компютъра с тънките си, дълги пръсти с маникюр.

Портър погледна часовника си. Наближаваше девет.

Мъж на около петдесет и пет години влезе във фоайето през врата вляво от тях. Прошарената му коса беше пригладена назад, а тъмносиният му костюм беше изгладен до съвършенство. Той се приближи и подаде ръка на Портър.

— Детектив. Казаха ми, че сте дошли да говорите с господин Талбът. — Ръкостискането му беше леко и отпуснато. Бащата на Портър го наричаше "да се здрависваш с умряла риба". Аз съм Дъглас Прескът, старши управител.

Портър му показа значката си.

— Аз съм детектив Портър, а това е детектив Наш от чикагската полиция. Въпросът е изключително спешен. Знаете ли къде можем да намерим господин Талбът?

Русокосата жена ги наблюдаваше. Тя отмести поглед към Портър.

— Мисля, че компанията на господин Талбът е на игрището. Повече от добре дошли сте да го изчакате. В трапезарията ще намерите чудесна закуска за сметка на клуба. Ако обичате пури, запасите ни са с отлично качество.

— Въпросът е неотложен.

Управителят се намръщи.

— Ние не прекъсваме нашите гости по време на игра, господа.

— Не? — попита Наш.

— Не — настоя Прескът.

Портър завъртя очи. Защо днес всички правеха всичко възможно да усложнят нещата?