Обикновен човек (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обикновен човек (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
РАШКО (вратата се притваря за малко и пак се отваря). Заповядайте, г-жо… Заповядайте…
Г-ЖА ЖЕНИ (влиза, оглежда кабинета).
РАШКО. Заповядайте, г-жо, седнете. Г-н директора сега ще доде. Почакайте, ще доде. Ей сега ще доде. (Излиза.)
Г-ЖА ЖЕНИ (сяда; все продължава да оглежда кабинета).
СТРУМСКИ (още от другата стая). Аничке! Забравих нещо… А… (Сепва се.) О, Жени… кога си дошла? (Отива към нея с намерение да а целуне ръка.)
Г-ЖА ЖЕНИ (спира го). Моля! Няма нужда. Стой си там. Няма нужда от любезности. Мина се времето на лъжите.
СТРУМСКИ. На лъжите?
Г-ЖА ЖЕНИ. Да, на лъжите. Аз съм дошла по работа. Искам да се обясним сериозно… за последен път. Не се опитвай да ме залисваш, излишно е… (Показва му кресло.) Седни!
СТРУМСКИ (сяда). Добре, Жени. Кажи, аз слушам.
Г-ЖА ЖЕНИ. Искам си парите. Не ща да чуя за никакви причини, извинения и пр. Сита съм на туй. Парите си искам, това е. Още сега, още днес.
СТРУМСКИ. Жени, как ми говориш… Като че сме чужди. Като че не знаеш чувствата ми към тебе.
Г-ЖА ЖЕНИ. Без преструвки, без преструвки. Искам си парите.
СТРУМСКИ. Е, добре, Жени, може ли такава голяма сума да се върне изведнъж? Коя банка може да го направи? И най-силната банка не може да го направи. Те са 800–850 хиляди лева — цял милион.
Г-ЖА ЖЕНИ. Да, цял милион! Цял милион! Ти ме ограби… Ти ме разори.
СТРУМСКИ. Успокой се, Жени. Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагат в акции, в търговия, в предприятия. Как мога да върна отведнъж парите ти, когато и те също тъй са вложени в предприятия.
Г-ЖА ЖЕНИ. Предприятия? Ти да се занимаваш с предприятия? Ти само пилееш пари. Туй можеш ти. Но аз ли все да плащам лудориите ти? Аз ли да издържам любовниците ти…
СТРУМСКИ. Жени…
Г-ЖА ЖЕНИ. …Аз? С мои пари?
СТРУМСКИ. Жени… никоя друга жена, освен тебе, не съм обичал и не обичам.
Г-ЖА ЖЕНИ (смее се истерично). А горе кой живее? Коя е тая Аничка? Мислиш, че не зная? Искам да си вървя. Върни ми парите и да си вървя.
СТРУМСКИ. Жени!
Г-ЖА ЖЕНИ. Аз съм била сляпа, аз съм била без ум! Да ти повярвам, че ме обичаш, че ще се ожениш за мене! Ти ме разори, ограби ме… Без средства оставам, без нищо оставам на улицата, сама… (Плаче.)
СТРУМСКИ. Жени… Успокой се, Жени. Жени…
Г-ЖА ЖЕНИ. Последен въпрос: ще ми върнеш ли парите?
СТРУМСКИ. Но, Жени…
Г-ЖА ЖЕНИ (става). Отивам при следователя. (Спира се близо до вратата.) И знай, че ще му предам и оная полица, на която ти фалшифицира моя подпис и която аз платих, за да те отърва от съд.
СТРУМСКИ. Жени, почакай малко… Жени… (Отива към нея и отведнъж грабва чантата й и отстъпва навътре)
Г-ЖА ЖЕНИ. Не е там полицата…
СТРУМСКИ (оставя чантата и се спуща към Жени с дигнати ръце да я души).
Г-ЖА ЖЕНИ. Ще викам! Моят адвокат е тук!
СТРУМСКИ (спира се и се връща). Жени… Каква си! Тъй ли трябва да се обясняваме? Най-после аз мога да ти върна част от парите. Имаме пари в касата. Почакай да видя колко мога да ти дам. Ела, ела. Ела поседни!
Г-ЖА ЖЕНИ. Това е нова игра.
СТРУМСКИ. Не, Жени, ще ида до касата и ще дода. Бъди тъй добра да ме почакаш една минута. Сега!
Г-ЖА ЖЕНИ (връща се, сяда, после става и се разхожда).
АНИЧКА (влиза весела; изненадва се, като вижда г-жа Жени).
Г-ЖА ЖЕНИ. Вий бяхте на разходка?
АНИЧКА. Не, долу бях…
Г-ЖА ЖЕНИ. Тук ли работите? Тоя кабинет нали е на директора? Наедно ли работите с него?
АНИЧКА. Г-жо, не разбирам защо са тези въпроси. Какво обичате?
Г-ЖА ЖЕНИ. Защо са тия въпроси? Какво обичам ли? Мене ме ограбват, лъжат ме, разоряват ме.
АНИЧКА. Не разбирам какво става с вас.
Г-ЖА ЖЕНИ. Ще разберете, ще разберете… (Обръща се с лице към Аничка.) Парите, с които е отворена тая банка, са мои. С мои пари е купено всичко туй, тия мебели, тия килими. Затуй ръката на г. Струмски е тъй широка. Той ви прави скъпи тоалети, назначава приятелите и познатите ви на служба, дава ви квартира горе в банката — всичко туй е примка, за да ви измами. Той пръска луди пари, защото не са негови… Собствено аз с вас нямам работа. Мене ми трябва г-н Струмски.
АНИЧКА (развълнувано). Какво говорите вий… Г-н Струмски излезе… Срещнах го на стълбата.
Г-ЖА ЖЕНИ. Излезе? А на мене каза да чакам. (Гневно.) Измамник! Лъжец! Добре, аз зная какво да правя. (От вратата.) Кажете на приятеля си…
АНИЧКА. Г-жо, какъв приятел…
Г-ЖА ЖЕНИ. Кажете на директора си, че оттук отивам право при следователя! (Излиза.)