Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— И си го заработила съвсем честно.
Мадлин събра изящните си поли и се прехвърли през ниския парапет като използва спираловидната резба вместо стълба, след което се приземи в малка снежна пряспа, точно когато Никола и Рейнар се втурнаха да я хванат. Тя се изправи и отърси роклята си, а Никола побърза да я увие в балтона. Тя каза:
— Изобщо не съм го заработила. Не можах да обезвредя пазителя, защото някой ме беше изпреварил.
— Аа. — Никола кимна замислено. — Изобщо не съм изненадан.
— Той никога не е изненадан — изрече насмешливо Рейнар. — Нека го обсъдим на друго място.
ДВЕ
След като се скриха от вятъра в добре тапицираната карета, Никола накара Мадлин да разкаже своята част от произшествието и на свой ред описа на двамата неочаквания сблъсък в подземията на Херцогинята.
Рейнард изруга.
— Дали не е възможно някой да го изпратил по теб, Ник? Знаеш, че имаме познати, които не биха имали нищо против да те видят мъртъв.
— Помислих си го. — Никола поклати глава.
Каретата се разтресе по неравните камъни на уличната настилка и пискюлите на кожените занавеси на люковете заподскачаха.
— Но съм сигурен, че то е изнесло нещо от стаята, която Крак откри. Стая, която освен това не фигурираше в нито един от плановете, с които успяхме да се сдобием. Мисля, че това е причината съществото да беше там. Мисълта да ме убие не беше първостепенната причина.
Мадлин се загърна още по-плътно с вълненото одеяло.
— А ключът на пазителя вече е бил унищожен. Смятам, че е дело на онзи гнусен дребосък, който искаше кичур коса от покойния Херцог. Що за спиритист ще иска подобно нещо? Намирисва на некромантия.
Наистина, що за спиритист? Помисли си Никола.
— чудя се защо съществото още стоеше там? Вече беше стигнало до избите; нямаше нужда да ме напада, за да избяга. Защо ще се връща обратно в случай, че е измъкнало от стаята, онова, което е търсило?
— За златото? — предположи замислено Мадлин, — Но не са много хората, които знаят за него.
Никола бе стигнал до заключението за съществуването на това злато след обстойно проучване на търговската дейност на Херцогинята. Някой друг можеше да е сторил същото, но…
— Възможно е — каза.
Възможно, но не много вероятно.
Рейнар се наведе към него.
— Каква е тази гадост на ръкава ти?
Никола беше дал балтона си на Мадлин и се беше увил с една от постелките на седалките. В мрака на каретата се виждаше, че ръкавите на работното му сако са изцапани със слабо блещукащи зеленикави петна. Никола се намръщи. На пръв поглед приличаха на призрачен лишей, но нямаше спомен да се е допирал до стените на помещението, в което лишеят се бе разраснал така изобилно. Припомни си желязната хватка на пръстите на вампира, които го бяха докопали точно там, както и начина, по който самият вампир проблясваше с бледо и нездраво сияние в тъмното подземие.
— Струва ми се, че е спомен от вампира.
Изпита желание да се върне в Мондоло, за да изследва в тъмнината телата на тримата пазачи и да види дали по дрехите им има същите следи. Но не вярваше Мадлин и Рейнар да откликнат радушно на предложението.
Щом каретата спря пред изискания хотел „Биамонт“, в който живееше Рейнар, Никола каза:
— Предполагам ще излезеш да празнуваш.
— Трябва да съм луд, за да не го направя. — отвърна Рейнар, застанал на заснежения паваж, нагласяйки ръкавиците си.
Зад него от вратите и изпотените прозорци на хотела се лееха светлина, топлина, музика и смях на куртизанки.
Мадлин добави тревожно:
— Пази се.
Той се приведе към каретата и й целуна ръка.
— Скъпа, ако се пазех, нямаше да ме разжалват от Гвардията и никога нямаше да се запознаем. Което щеше да е тъжно.
Той докосна шапката си за поздрав и Никола се засмя и затвори вратата на каретата.
чукна с бастуна си по тавана, за да сигнализира на кочияша и Мадлин каза:
— Притеснявам се за него. Онези задници в Мондоло побесняха от злоба.
— Нека си злобеят, не вярвам да направят нещо. Щом са служили заедно, трябва да имат добра представа що е то Рейнар с меч и пистолет. Той може да се грижи за себе си.
— Ще ми се да можех да кажа същото за теб — изрече тя с досада.
Никола я придърпа към себе си и я прегърна.
— Защо така, скъпа. Та аз съм най-опасният човек в Ил-Риен, околностите му и цялата Парска Империя накуп.
— Така казват.
Но тя повече не отрони дума по темата и мислите им бързо се насочиха към други неща.
Пътят до Колдкорт# беше сравнително кратък, а самият той се намираше в един от не толкова престижните квартали, точно до старата градска стена.