Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
„Господи — помисли си Джейн. — Не го е изял; направо го е изгълтал. И сега отново спи. Странно.“
Каквото и да я бе притеснило в господин Ту-сини ту светло — кафяви очи, то продължаваше да я притеснява. Нещо не беше наред.
Нещо, но какво?
ТРЕТА ГЛАВА
КОНТАКТ И ПРИЗЕМЯВАНЕ
1
Еди се събуди от гласа на втория пилот, който обяви, че след четирийсет и пет минути ще кацнат на международно летище „Кенеди“, където видимостта била ясна, вятърът духал от запад със скорост осемнайсет километра в час, а температурата била около двайсет градуса. Пилотът им благодари, че са избрали авиокомпания „Делта“.
Еди се огледа и видя, че пътниците приготвят митническите си декларации и документите си за самоличност — при полетите от Насау се предполагаше, че шофьорска книжка и кредитна карта са напълно достатъчни, но повечето носеха паспорти. Младежът изпита чувството, че някаква стоманена пружина започна да се навива вътре в него. Не можеше да повярва, че е заспал, и то толкова дълбоко.
Стана и отиде до тоалетната. Торбичките с кокаин под мишниците му прилепваха плътно към тялото му и изобщо не си личаха, както в мига, в който Уилям Уилсън, американецът с тих и любезен глас, ги бе закрепил там. След като приключи с тази процедура, мъжът, чието име Едгар По бе обезсмъртил (Уилсън го изгледа тъпо, когато Еди спомена това), му подаде ризата. Най-обикновена карирана риза, малко поизбеляла, каквато би облякло всяко колежанче, което се връща от кратка почивка преди изпитната сесия… само че тази бе специално скроена да прикрива подозрителни издутини.
— Провери всичко преди кацане, просто за всеки случай — посъветва го Уилсън, — макар че всичко ще мине добре.
Еди не знаеше дали всичко ще мине добре или не, но имаше друга причина да посети тоалетната, преди да се появи надписът „ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ“. Въпреки всички изкушения — а през последната нощ не ставаше въпрос за изкушение, а за крещяща нужда — бе успял да запази мъничко от онова, което жълтеникавият бе имал наглостта да нарече чист хероин.
Пътниците от Насау не бяха подлагани на същата митническа проверка като онези, които пристигаха от Хаити, Куинсън или Богота, но въпреки това ги наблюдаваха. И то опитни хора. Той трябваше да бъде във върхова форма. Ако можеше да се поуспокои, съвсем мъничко, всичко щеше да мине като по мед и масло.
Смръкна прашеца, хвърли листчето в тоалетната и пусна водата; сетне изми ръцете си.
Докато се връщаше към мястото си, видя стюардесата, която му бе донесла питието. Тя му се усмихна. Младежът отвърна на усмивката и. Седна, закопча колана си, взе някакво списание и го запрелиства. Нито снимките, нито текстовете към тях го интересуваха. Стоманената пружина продължаваше да се натяга и когато най-сетне надписът „ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ“ наистина светна, пружината се нави до краен предел.
Хероинът бе проникнал в организма му — доказателство бе запушеният му нос — но той все още не можеше да почувства действието му.
Малко преди да кацнат, отново изпадна в поредния период на безпаметност… мимолетен, но не подлежащ на съмнение.
Самолетът прелетя над Лонг Айлънд и започна да се снижава.
2
Джейн Дорнинг беше в салона за бизнескласа и помагаше на Питър и Ан да приберат последните чаши от напитките, раздадени след обяда, когато видя младежа с вид на колежанин да влиза в тоалетната на първа класа.
Той се връщаше към мястото си, когато Джейн дръпна завесата, разделяща бизнес и първа класа. Без да се замисля, тя ускори крачка, усмихна му се и го накара да вдигне поглед и да отвърне на усмивката и. Очите му отново бяха светлокафяви.
„Добре, добре. Отиде в тоалетната и свали лещите преди да задреме; след което отново ги постави. За Бога, Джейни! Ама че си глупава!“
Не беше глупава. Не разбираше какво става, но не беше глупава.
„Той беше прекалено блед.“
„И какво от това? Хиляди хора са прекалено бледи, включително и собствената ти майка, след като остана без жлъчен мехур.“
Младежът имаше много интересни сини очи — може би не толкова красиви колкото светлокафявите, — но определено интересни. Защо тогава се притесняваше?
„Човекът обича да променя вида си. Това не е ли достатъчно?“
Не.
Миг преди да светне надписът „ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ“, тя стори нещо, което не бе правила преди; през това време в главата и отекваха съветите на опитния инструктор. Напълни с горещо кафе един термос и постави червената пластмасова капачка, без преди това да сложи тапата. Зави капачката едва-едва, колкото винтът да захване.