Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Опитният инструктор бе вдигнал дебелия си пръст. Джейн Дорнинг, заедно с останалите си колеги, бе изслушала внимателно думите му: „Ако почувствате този гъдел, не правете нищо…, но това не означава да го забравите. Защото винаги съществува макар и минимален шанс да спрете нещо, преди то още да е започнало… нещо като непредвиден дванайсетдневен престой на пистата на някое арабско летище.“
Само едни контактни лещи, но…
Благодаряяя…
Дали беше сънен? Или се обърка и заговори на друг език?
„Ще го наблюдавам — реши Джейн. — И няма да забравя.“
10
„А сега — каза си Стрелецът, — сега ще видим, нали така?“ През вратата на брега беше успял да премине от своя свят в това тяло. Трябваше да разбере дали може да връща разни неща със себе си. О, не, не ставаше въпрос за него; не се съмняваше, че може да се върне през вратата и да се озове отново в отровеното си изтощено тяло. Но други неща? Предмети? Тук, например, пред него имаше храна; жената с униформата я бе нарекла сандвич с риба тон. Стрелецът нямаше представа какво е това риба тон, но можеше да разпознае една питка, дори когато тя изглеждаше странно.
Тялото му се нуждаеше от храна, тялото му се нуждаеше от вода, но тялото му се нуждаеше най-вече от някакво лекарство. Без него той щеше да умре от ухапването на чудовището. Може би в този свят имаше такова лекарство; в един свят, в който каретите летяха във въздуха по-високо и от най-могъщия орел, всичко бе възможно. Но нямаше значение колко добри лекарства имаше тук, ако не можеше да ги пренесе през вратата.
„Можеш да заживееш в това тяло. Стрелецо — зашептя и главата му гласът на мъжа в черно. — Остави тялото си за храна на раците. То и бездруго е само външна обвивка.“
Нямаше да го направи. Едната причина бе, че така щеше да извърши най-убийствената кражба, защото нямаше да се примири да бъде просто пътник, да гледа през очите на този мъж като през прозорците на дилижанс и да се наслаждава на пейзажа.
Другата причина бе, че той бе Роланд. Ако ще трябва да умира, ще умре като Роланд. Ще умре, пълзейки по пътя към Кулата, ако се наложи.
Третата причина бе обичайната груба пресметливост, която се криеше в романтичната му натура като вълк в овча кожа. Не биваше да мисли за смъртта, преди да е извършил експеримента.
Взе сандвича, който беше разрязан на две. Взе по една половинка във всяка ръка. Отвори очите на затворника и надзърна през тях. Никой не го гледаше (макар недалеч Джейн да мислеше за него, и то доста напрегнато).
Премина обратно през вратата, държейки сандвича.
11
Първо чу надигащия се тътен на приближаваща вълна и крясъците на чайките, които отлетяха от близките скали, докато той се изправяше с усилия. („Лешоядите се събират — помисли си, — скоро ще забият клюновете си в тялото ми, независимо дали дишам или не; това са просто лешояди.“) Сетне видя, че едната половина от сандвича — онази, която държеше в дясната си ръка — е паднала на сивия пясък, защото преди да мине през вратата я бе държал с цяла длан — а сега от дланта му липсваха два пръста.
Вдигна несръчно половинката сандвич, притисна я между палеца и безименния, почисти я от пясъка и я захапа лакомо. Миг по-късно Стрелецът я погълна, без да обръща внимание на песъчинките, които скърцаха между зъбите му, сетне на три хапки изяде остатъка от сандвича.
Нямаше представа как изглежда рибата тон — знаеше само, че е много вкусна. Това му стигаше.
12
Никой в самолета не забеляза изчезването на сандвича. Никой не забеляза как Еди Дийн сграбчи двете половинки на сандвича толкова силно, че палците му се отпечатаха в белия хляб.
Никой не забеляза как сандвичът изведнъж стана прозрачен и изчезна.
Двайсетина секунди по-късно Джейн Дорнинг загаси цигарата си и влезе в салона. Извади книга от чантата си, но истината бе, че искаше да види мъжа на място ЗА. Изглеждаше дълбоко заспал… но сандвичът бе изчезнал.