Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Ще ми дадеш ли някакъв съвет, Марк?
Президентът въздъхна.
— Не знам. Хайди спомена нещо на закуска. Мислил ли си да замениш превръзката с изкуствено око?
Доминик излезе от клиниката. Лятното слънце опари лицето й. В заплашително надвисналото небе блесна далечна светкавица. Тя премести подвързания в кожа дневник от лявата в дясната си ръка и отвори вратата на новата си черна кола „Пронто Спайдър“ — предварителен подарък по случай дипломирането й от Едит и Из. Сложи дневника на седалката до себе си и закопча предпазния колан.
Облегна глава назад и видя как първите капки дъжд плиснаха по капака.
Нагласи климатичната инсталация, после включи дигиталния компактдиск плейър. Изкара колата от паркинга и подкара към дома си.
Не беше лесно да убеди доктор Фолета да й даде дневника на Джулиъс Гейбриъл. Отначало той възрази, че работата на покойния археолог била финансирана от университетите в Харвард и Кеймбридж и трябвало да получи писмено разрешение оттам, за да й даде изследванията му. Доминик заяви, че дневникът й трябва не само за да върши работата си добре, но и за да спечели доверието на Майкъл Гейбриъл. Фолета цял следобед звъня по телефона в Харвард и Кеймбридж, откъдето потвърдиха, че дневникът представлява по-скоро мемоари, отколкото научен документ, и Доминик може да го използва, стига да не публикува информация. Накрая Фолета отстъпи и й даде една дебела папка, но я накара да подпише декларация от четири страници, че няма да оповести съдържанието.
Дъждът бе спрял. Доминик вкара колата в гаража, угаси двигателя и се вторачи в призрачното изображение, което се появи на предното стъкло. Картината от инфрачервената камера, монтирана на радиатора на колата, показваше, че в гаража няма никого.
Тя се усмихна на параноята си, после се качи със стария асансьор на петия етаж.
Апартаментът на осиновителите й беше последният вдясно в коридора. Тя вкара кода на охранителната система и вратата се отвори. Отвори се и съседната врата.
— Доминик! Как мина първият ти работен ден?
Равинът Ричард Стайнберг се усмихна и я прегърна. Кестенявата му брада бе прошарена. Той и съпругата му Минди бяха близки приятели на родителите й. Доминик ги познаваше още отпреди да я осиновят преди двайсет години.
— Изтощително. Няма да вечерям, само ще се изкъпя.
— Искаме да дойдеш на вечеря другата седмица. Ще можеш ли във вторник?
— Сигурно. Благодаря.
— Добре. Вчера говорих с Из. Знаеш ли, че той и майка ти ще дойдат тук за Свещените дни?
— Не…
— Е, трябва да тръгвам. Не мога да закъснявам за шабат. Ще ти се обадим следващата седмица.
Тя харесваше Стайнберг и съпругата му и мислеше, че са сърдечни и искрени. Знаеше, че Из ги е помолил да се грижат за нея.
Влезе в апартамента си и отвори вратите на балкона. Задушната стая се изпълни със солен въздух. Следобедният дъжд бе прогонил повечето летовници от плажа. Последните лъчи на слънцето надничаха през облаците и хвърляха пурпурни отблясъци върху водата.
Това беше любимото й време на деня. Мигове на самота. Доминик се замисли дали да не се разходи на плажа, но после промени решението си. Наля си вино, събу си обувките и излезе на балкона. Сложи чашата до подвързания в кожа дневник на пластмасовата маса и се изтегна в шезлонга.
Ритъмът на прибоя бързо извърши вълшебството си. Доминик отпи от виното и затвори очи. Мислите й се върнаха към срещата с Майкъл Гейбриъл.
„Четири ахау, три канкин.“ Не бе чувала тези думи от ранното си детство.
Тя си представи, че отново е на шест години и е в планините на Гватемала. Баба й е до нея. Двете са коленичили и вадят лук. От езерото Атитлан повява хладен ветрец. Детето внимателно слуша дрезгавия глас на възрастната жена. „Календарът ни е даден от прадедите ни, олмеките. Измислен е от мъдрия ни учител, великия Кукулкан. Много преди испанците да завладеят земите ни, великият учител ни е оставил предупреждение за катастрофалните дни, които предстоят. Четири ахау, три канкин е последният ден в календара на маите. Внимавай за този ден, детето ми. Когато дойде времето, трябва да се прибереш вкъщи, защото в свещената книга «Попол-вух» се казва, че само тук животът може да ни бъде върнат.“
Доминик отвори очи и се вторачи в тъмния океан.
„Четири ахау, три канкин“ — двайсет и първи декември 2012 година.
Според предсказанието на този ден човечеството щеше да бъде унищожено.