Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Чертите на лицето на Морган се изопнаха, като че ли от срам.
— Боя се, че да. Опасявам се, че вината за инцидента с автомобила е моя.
— Какво означава това? — попита Джейк.
— Исках да открадна колелото ти.
— Да откраднеш колелото ми? За какво говориш?
— Опитвах се да забавя връщането ти у дома, да те предпазя от неприятности. — Морган изглеждаше объркан и огорчен. — Но когато пристигнах в града, видях, че някой те следи. Разпознах единия от крадците. Опитах се да го хвана, но той пусна ръчната спирачка и се измъкна през другата врата. Хукнах след него и прекалено късно осъзнах накъде се е засилил автомобилът. Зарязах крадеца, опитах се да настигна колата, но тя беше набрала прекалено висока скорост. Не успях.
— Едва не загинах!
Морган вдигна ръка.
— Погрешна преценка! Корпорацията ще покрие всички щети.
Погрешна преценка?
Джейк стоеше вцепенен, нямаше сили да промълви дори една дума.
Ревът на голям, мощен двигател го избави от необходимостта да отвърне на Дръмонд. Всички се обърнаха към входната врата. Разнесе се скърцане на чакъл и пред очите им се появи малък жълт училищен автобус.
Морган застана на прага, без да сваля ръка от кобура си.
Автобусът зави по кръглата алея и спря. Вратата му се отвори със скърцане и от него слезе високо, стройно момиче в екип на мажоретка. Това беше Кейди, по-голямата сестра на Джейк. Тя отметна дългата си руса опашка, хвърли на автобуса изпълнен с презрение поглед и изкачи каменните стъпала, които водеха към имението.
Очите й се разшириха от изненада при вида на компанията, която я посрещна на площадката пред входа. Впери поглед първо в Морган, сетне се обърна към Джейк.
Какво прави той тук? — попита го безмълвно.
Леля Матилда пристъпи напред.
— Слава богу, че всичко с теб е наред!
Кейди направи гримаса.
— Да не би возенето с училищен автобус да е нещо хубаво! Никога не съм се чувствала толкова унизена!
— Какво стана? — попита леля Матилда. — Мислех, че Ранди ще те върне у дома след репетицията на мажоретките.
— Колата му не можа да запали. Учителят по трудово смята, че някой е сипал захар в резервоара.
Всички погледи се насочиха към Морган.
Той сви рамене.
— Трябваше да забавя и нея. Явно съм успял, нали?
Джейк поклати глава и влезе в къщата. Пътьом хвърли гневен поглед към Морган Дръмонд:
— Страхотно! Сипваш малко захар в резервоара на Ранди, а мен за малко да прегазиш!
Морган се наведе и прошепна в ухото му:
— Но все пак успя да дойдеш тук, момче. Следващия път ще трябва да използвам боклуджийски камион.
Джейк впери поглед в него. Това сарказъм ли бе, или в думите се криеше заплаха? Трудно му бе да прецени. Като се вземе предвид и британският му акцент, Морган Дръмонд звучеше досущ като Джеймс Бонд.
Преди Джейк да успее да прецени, зад гърба му се разнесе писък. Кейди стоеше на прага, изгубила ума и дума при вида на опустошения им дом.
— Какво се е случило?
Добър въпрос.
Джейк се взираше в счупените витрини и разпилените съкровища.
Какво наистина се бе случило тук?
3.
Ключът на времето
В полунощ някой почука на вратата му.
Джейк го очакваше. Стана от леглото и прекоси стаята, като внимаваше да не събори купчините книги и листа, осеяли пода като минно поле. Това бяха резултатите от всичките му изследвания през последните три месеца и покриваха най-различни области — от личните спомени на Хауърд Картър за откриването на гробницата на Тутанкамон до „Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг (на страниците й Джейк бе нахвърлял няколко бележки, показващи допуснатите от автора грешки). Бе събрал и книги, посветени на египетските йероглифи, списания със статии върху праисторическата флора и фауна, научни изследвания относно възможността за пътуване във времето.
Джейк прекарваше вечерите си в четене и препрочитане на доклади и статии, свързани с Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз. Изненадващата поява на Морган Дръмонд бе подновила интереса му към компанията. Удивително колко много слухове — повечето от тях направо гадни — се носеха за нея и нейната история.
Това не бе кой знае колко необичайно предвид своеобразното отшелничество на нейния президент. Сигизмунд Олифант Бледсуърт IX, вече прехвърлил деветдесетте, сякаш бе изчезнал от този свят. Съществуваха само няколко негови снимки. Джейк бе открил само една, направена когато Бледсуърт е бил много по-млад: на нея бе изобразена висока, слаба фигура в британска военна униформа. Корпорацията бе много стара, първите си сделки бе сключила още през Средновековието. Твърдеше се, че фамилията Бледсуърт натрупала първото си състояние, продавайки фалшиви еликсири, които уж предпазвали от чума. Оттогава насетне Бледсуърдови продължили да правят пари по законни и незаконни начини, докато компанията им не станала най-богатата в Англия и четвъртата по големина в света.