Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Кейт се беше свила на канапето с лаптопа си.
— Прав си. Йемен наистина е на първо място по брой оръжие на глава от населението.
— Това е традиционен подарък при първото къпане на новороденото.
— Освен това била най-бедната, изостанала и изолирана страна в Близкия изток.
— И имай предвид, че това е информация от Министерството на туризма. Прочети какво имат да кажат критиците.
— През последните десет години над сто западняци, предимно туристи, учени и бизнесмени, са били отвлечени за откуп. Някои били убити.
Не отговорих.
— Знаеш ли, че Йемен е родина на предците на Осама бен Ладен? — продължи тя.
— Знам. Освен това е родина на Набеел ал Самад.
— На кого?
— На онзи, с когото се срещнах на закуска.
— Йеменец ли беше? Разговаряхте ли за Йемен?
— Да. Каза да не пием водата.
Кейт отново се загледа в компютъра.
— Йемен бил известен като Забравената от времето страна.
— Колко романтично.
— В древността там се намирало Савското царство, откъдето дошла Савската царица.
— Тя сега къде живее?
— Тя е библейски персонаж. Любовница на цар Соломон.
— Вярно бе. Така и така си станала, ще ми донесеш ли една бира?
— Не съм станала. — Тя продължи да чете мълчаливо още минута-две. Накрая каза: — Тази страна е абсолютна дупка.
— Кой беше първият признак, по който разбра?
— Не разказа почти нищо за Йемен, когато се прибра.
— Не обичам да мърморя.
Изстрелях се от фотьойла и извадих две бири от хладилника. Подадох едната на Кейт.
— Нали разбираш, че ако кажем на Том, че отиваме, и той ни разкаже подробностите, няма връщане?
— Том мисли, че това е подходящо за нас, и аз му вярвам.
— А аз не. Том знае само част от нещата. Ще разберем истината едва след като кацнем. Като подвижни пясъци е — добавих.
— Въпреки това участвам. Стига да ми обещаеш, че след като стигнем там, няма да ми натякваш „Нали ти казах“.
— Това е единствената добра причина, поради която бих се съгласил да отида.
— Не, ще отидеш, за да спипаш човека, който е организирал убийството на седемнайсет американски военнослужещи.
— Точно така.
Чукнахме се и пихме.
6.
Понеделник сутрин.
Двамата с Кейт цъфнахме във Федерал Плаза 26 точно в осем часа.
В лобито асансьорите са оградени от дебели плексигласови стени и плексигласова врата с електронна система за достъп. Вкарах кода и поздравих тримата въоръжени и униформени охранители, които всъщност са от полицията на ФБР. Дадох на старшия, Лари, визитката си, на чийто гръб бях написал данните на Набеел.
— Един арабски господин ще дойде да се срещне с мен. Би трябвало да се появи сутринта. Ако закъснее или не носи паспорта си, бийте го до посиране, докато сляза за него.
Лари реши, че това е смешно. Кейт, която е момичето от постерите на ФБР, се престори, че не е чула, но докато пътувахме в асансьора, отбеляза:
— Том е прав. Ще се представиш по-добре в чужбина.
— Тук се представям чудесно.
— Всяка ислямска група за граждански права в града има плакат с твоята физиономия и надпис „Търси се“ в централата си.
— Просто се бъзикам — уверих я.
— Като оня път, когато удари иранския дипломат от ООН в слабините ли?
— Той сам стовари топките си върху юмрука ми.
Както и да е, стигнахме до офиса на 26-и етаж и се разделихме. Кейт е във фермата с клетки на ФБР, аз — на НЙПУ. Феберейците имат повече слънчева светлина, но пък ченгетата са по-близо до асансьорите.
Обадих се в ДИМ. Дирекция имиграция и митници е в същата сграда и работи в тясно сътрудничество с нас. Обясних на една позната от службата, Бети Алварес, че разполагам с потенциален информатор, който има проблем с работната виза. Прочетох й данните от бележника си и тя обеща да опита да го провери в базата данни.
— Имаш ли паспортните му данни?
— Не. Но ако се появи, ще ги имам.
— Добре. Обади ми се по-късно.
— Ясно. Ти тук законно ли си? — поинтересувах се.
— Джон, я си го начукай.
— Добре. Благодаря.
Тази сутрин се чувствах малко смахнато — несъмнено резултат от освобождаващия ефект от предстоящото ми заминаване за Сибир.
Използвах стационарния телефон да се обадя на Алим Расул. Алим е от НЙПУ и работи за АТС. Роден е в Ирак, но живее в Бруклин и се е прекръстил на Ал.