Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Робин не беше сигурна как да разбира това и се обърна към мен.
— Още ли сте в апартамента?
Въпросният апартамент е бившето семейно гнездо, адски скъпо място на Източна 72-ра, където живееше Робин, когато се запознахме. При раздялата ни тя ми го отстъпи на дългосрочен наем — много приятен жест, който се грижеше за по-голямата част от месечните ми доходи.
— Още — отвърнах.
— Добре. Исках да ви изпратя покани за благотворителен банкет. За Градската художествена асоциация. Искаме да съберем пари и да поръчаме стенописи и скулптура в Долен Манхатън.
Поредните тъпотии.
— Банкетът ще е в „Риц-Карлтън“. Черната вратовръзка е задължителна. На двайсет и шести март. Ще бъдете мои гости.
— Благодаря, но ще сме извън страната — чух се да казвам.
— Къде отивате?
— Поверителна информация.
— О… ами… успех тогава.
— Благодаря.
Последвахме домакинята до масата ни.
— Това означава ли, че предпочиташ да идеш в Йемен с мен, вместо на благотворителен банкет с бившата си жена? — попита Кейт.
— Знаеш, че бих те последвал и в ада.
— Добре тогава. Следващата седмица заминаваме.
5.
Беше събота и с Кейт се разбрахме да не говорим за Йемен до неделя вечерта. Кейт отиде до службата в събота сутринта, за да приключи някои бумащини и да отдели случаите, които ще се наложи да прехвърли на някого, ако наистина реши да замине за Йемен.
Аз имах среща с някакъв тип на име Набеел, който по една случайност беше йеменец. Не го познавах, но той се беше обадил във ФАТС, беше се представил само с малкото си име, бе попитал за мен, като бе използвал пълното ми име, и ми беше казал, че имаме общ приятел. Усъмних се, но пък точно по този начин съм си осигурил половината от контактите си в мюсюлманската общност: визитката ми циркулира из целия град. Добре де, в мюсюлманските квартали. Рекламата си заслужава.
От краткия ми телефонен разговор с Набеел стана ясно, че правният му статут в страната е малко несигурен и че се нуждае от известна помощ в замяна на информация, с която той разполагал. Набеел работеше в магазин за деликатеси в Бруклин, така че не бях сигурен за каква точно информация става дума. Фалшиви пушени наденици? Гърмящ боб?
Малко известен факт е, че много имигранти от Йемен работят в деликатесни магазини в Бруклин и Куинс. Защо? Казва ли ти някой? Защо турците държат толкова много бензиностанции? Защо индийците притежават всички „Севън-Илевън“? На кого му пука, щом ирландците все още въртят кръчмите?
Както и да е, казах на Набеел да ме чака при „Бенс Кашер Дели“ на Западна 38-а. Мястото едва ли се посещаваше от мнозина изповядващи исляма — макар че иронията в случая е, че храната кашер е халал, тоест добре за мюсюлмани, така че върши работа.
И ето ме в заведението, седнал в сепарето срещу Набеел. Той трябваше да се върне в магазина си в Бей Ридж, Бруклин, така че за щастие срещата се очертаваше кратка.
Набеел изглеждаше на около трийсет и пет, макар че сигурно бе по-млад, с мърлява коса, тъмна кожа и зъби, позеленели от кат — вид наркотик, който държи деветдесет процента от мъжкото население на Йемен постоянно друсани и щастливи. Прииска ми се да имах и аз малко.
Набеел си поръча чай и кравайче с крема, а аз предпочетох кафе.
— Откъде научи името ми? — попитах;.
— Казва ви по телефон. От приятел. Не може каже ваш приятел.
— От Абдул ли?
— Кой Абдул?
— Кой е първият?
— Сър?
— Добре. Говори.
И Набеел заговори.
— Има голям заговор от хора на Ал Кайда. Саудитци. Не йеменци. Всички саудитци. Заговор направи бомба гръмне Ню Йорк.
— Можеш ли да си малко по-конкретен? — И може би малко по-разбираем?
— Да? Какво точно?
— Гръмне къде? Кога? Кой?
— Аз има цяла информация. Аз дава. Трябва работна виза.
Май трябваше да му издам виза за Йемен.
— Имаш ли документи? Носиш ли ги? Паспорт?
— Не.
Никога нямат. Определено не исках да говоря с този тип, без да съм видял паспорта му.
— Ще трябва да дойдеш в службата ми — казах му. Извадих визитка от джоба си. — Какво е второто ти име?
Той ми подаде някакво листче, на което с разкривени латински букви беше изписано името му — Набеел ал Самад.
— Преписал това от паспорт — с гордост заяви той. — Може подписва.
— Чудесно. — Написах на гърба на визитката „Набеел ал Самад, среща с дет. Кори“. Подписах се, сложих датата и му я подадох. — Ще намеря преводач от арабски и някой от имиграционните служби, с когото да разговаряш. Капиш?