Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
По принцип не разговаряме по работа на подобни събирания, но тази вечер направих изключение.
— С Кейт ни помолиха да кандидатстваме за постове в Йемен.
— Откажете — посъветва ни Ед Бърк, бивш детектив от отдел „Разузнаване“ на НЙПУ.
— Познавам двама, които отидоха там — каза Тони Савино.
— И какво казват? — поинтересувах се.
— Не знам. Нито пишат, нито се обаждат…
Всички избухнахме в смях. Ченгетата имат гадно чувство за хумор.
— Прекарах там един месец, през август две и първа — уведомих ги. — Ходят по плажовете голи от кръста нагоре. Направо ти отвъртат главата.
Още смях.
— Джон.
— В Йемен мъжете са мъже, а камилите са нервни.
— Спри, ако обичаш — каза Кейт.
Така че зарязах темата. Но не и Тони.
— Сериозно, двамата, които познавах, твърдяха, че никъде извън посолството не е безопасно — каза той. — Научават кой си още щом слезеш от самолета и те държат на мушка на всяка крачка.
Това вече ми беше известно. А сега Кейт го чуваше от друг човек — но въпреки това дори не трепна. Голям инат е, ако питате мен.
— Ако не отидем ние, ще трябва да го направи някой друг — каза тя.
Силен довод. Но проблемът, както го видях при пребиваването ми там, беше в това, че имахме крайно ограничено американско присъствие в безкрайно враждебна среда. Класическа рецепта за катастрофа. Питайте генерал Къстър, ако не вярвате.
Напълно зарязахме темата — или поне си мислех така, докато Ед Бърк не каза на келнера:
— За мен камилски хуй на клечка.
Големи комедианти сме всички.
В неделя сутринта станахме късно и предложих да направя закуска.
— Искаш ли туршия и сладолед? — попитах Кейт.
— Какво?
— Трябва да си сигурна, че не си забременяла, преди да се срещнем с Уолш утре.
— Джон. На хапчета съм.
— Вярно бе. Тогава какво ще кажеш за бъркани яйца?
Закусихме, прочетохме „Ню Йорк Таймс“ и изгледахме няколко сутрешни новинарски емисии. Би Би Си наистина е най-добрият източник на новини от места, за които американците не дават и пет пари. Включихме канала точно навреме, за да научим, че в Йемен е пламнала поредната гражданска война.
Някакъв племенен главатар от Севера, Хюсеин ал Хути, искал да катурне правителството в Сана, да върне имамите на власт и да създаде ислямска фундаменталистка държава. Според репортера с британски акцент Хюсеин искал да изрита всички чужденци и неверници от Йемен и да възстанови шериата. Идеята хич не беше лоша. Имам предвид изритването на чужденците. Мен на първо място. Хюсеин искал също да резне тиквата на дългогодишния президент и диктатор на Йемен, някой си Али Абдула Салех. Изобщо Хюсеин изглеждаше като човек, успял да махне всичко забавно от един фундаменталист.
Кейт изключи звука и ме погледна.
— Нямах представа, че там има война.
— Там винаги има война. Знаеш ли, че Йемен е на първо място по количество оръжия на глава от населението? Те просто трябва да направят нещо с толкова желязо.
Кейт не отговори, но усещах, че започва да се замисля дали наистина иска да прекара цяла година в Йемен.
Членуваме в един фитнес клуб на Източна 39-а и прекарахме няколко часа там, за да изгорим телешката мазнина от снощи и да изкараме червеното вино с потта си.
С Кейт се поддържаме в доста добра форма, освен това изкарваме доста време на стрелбището. Ако бяхме счетоводители към ФБР, сигурно нямаше да си правим целия този труд.
След фитнеса се нуждаех от питие, така че отидохме в кварталната кръчма „При Дреснър“, където ме познават много добре.
Настанихме се на маса до прозореца и си поръчахме две бири срещу дехидратацията.
— Искаш ли да поговорим за Йемен? — попита Кейт.
— Мислех си, че работата е решена — отвърнах.
— Ами… още съм склонна да приема, но искам да дойдеш с мен.
В действителност искаше да я убедя да се откаже. Моята роля, ако избера да я приема, е на лошия. Само дето сега не исках да играя нито ролята, нито играта.
— Ако отидеш ти, отивам и аз.
— Не искам да правиш нещо, което не желаеш.
— Аз пък искам да правиш всичко, което пожелаеш, скъпа.
— Ами… може би няма да е зле да претеглим всички за и против.
Не можех да се сетя за нито едно „за“, но в духа на претеглянето казах:
— Може родителите ти да дойдат на дълго посещение.