Пантерата

Май ми е писано да се забърквам с араби, избиращи си имена на големи котки. Предишният такъв беше Асад — Лъва. Сега пък трябва да имам вземане-даване с пантера. Надявам се, че следващият ще се нарече Писанчо.

Както и да е, имах впечатлението, че Том иска да ни каже колкото се може по-малко. Или че не знае много.

Всъщност самият той го призна.

— Ако трябва да съм честен, нямам пълен достъп до информацията и зная само онова, което вече знаете и вие. Ще получите пълен инструктаж, когато стигнете на място.

Тъй като с Кейт ни предстоеше да заминем на опасна мисия във враждебна страна, имах чувството, че мога да проявя известно неуважение към Том без особени последици, така че му напомних:

— В петък спомена, че ще ни кажеш нещо секретно и щом го чуем, вече сме приели назначението. Прав ли съм?

Той кимна.

— Това, което чухме досега, е нищо — продължих аз. — Можем да станем, да се върнем на работните си места и да забравим за Йемен.

— Предполагам, че можете. Но това няма да ме направи щастлив. Вас също.

— Добре, да опитаме друг подход. Колко опасна е тази мисия по десетобалната система?

Той се замисли как да отговори и накрая каза:

— Залавянето на високопоставен лидер на Ал Кайда е опасна работа.

— От едно до десет.

— Десет.

— Защото?

— Би трябвало да е очевидно. — И обясни очевидното: — Той има охрана, намира се на неприятелска територия, знае, че е мишена, а нашите ресурси и възможности в Йемен са оскъдни.

— Ясно. И няма да го изпарим с ракета „Хелфайър“, защото…?

— Предполагам, че защото го искаме жив. За да го разпитаме.

— Значи всъщност няма да го предаваме на йеменското правителство. Работата ни е да убием телохранителите му, да го пипнем жив и да го измъкнем тайно от страната, за да го подложим на разпит.

— Ще бъдете инструктирани на място. Както казах, ще сте част от екип.

— Кои са в екипа ни? — попита Кейт.

— Нямам представа.

Кейт имаше важен въпрос.

— Ако бъдем задържани от йеменското правителство, кой ще ни се притече на помощ?

— Посолството. Разбира се, и двамата ще имате дипломатически имунитет.

Обичам дипломатическия имунитет. Върши работа горе-долу в половината случаи, когато те спипат да нарушаваш местните закони. В другата половина от посолството изпадат в амнезия и изобщо не си спомнят кой си.

Помислих си, че май разбирам една от причините двамата с Кейт да бъдем избрани да участваме в една на практика секретна операция. Беше свързано с прикритието ни. Официално САЩ бяха там само да помагат на йеменските сили за сигурност в разследването на атаката срещу „Коул“ и служителите на ФБР, хора като мен, се въртяха периодично. Стига да сме малко на брой и да не се задържаме твърде дълго, йеменското правителство нямаше нищо против американци да действат на тяхна територия.

Повечето работещи срещу тероризма американци биваха прикрепвани към посолството за прикритие (както щеше да бъде прикрепена Кейт), така че йеменските власти можеха публично да твърдят, че страната им не се е превърнала в американски съюзник или аванпост. Всъщност, ако „Коул“ не беше атакуван в пристанището на Аден, нямаше да имаме никакви хора в Йемен, ако не броим малобройния персонал на посолството. Сега обаче бяхме запънали вратата с крак — или, иначе казано, йеменците бяха позволили на камилата да си пъхне муцуната в шатрата. Това обаче не означаваше, че искат цялата камила да нощува вътре.