Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
И поради всички тези причини ЦРУ не беше добре дошло там, но неколцина служители на Управлението можеха да се понесат.
— ЦРУ участва ли в операцията? — попитах.
— Сигурен съм, че ще разберете, когато стигнете там — отвърна Том.
— Не се и съмнявам. Каза, че този тип е от Ал Кайда — напомних му.
— Нима? Той всъщност е лидерът на йеменския клон на новосформирана група, наречена Ал Кайда на Арабския полуостров или АКАП — призна Том.
— Благодаря, че сподели.
— Засега не е нужно да знаете това и не сте го чули от мен — напомни ни той. — Когато отидете на място, ще научите повече и от мен. Ще ви кажа обаче, че този тип е търсен и за други престъпления, не само за атаката срещу „Коул“.
— Какви по-точно?
— Обичайните. Убийства, отвличания, заговори и така нататък. Убил е много хора преди и след „Коул“, йеменци, европейци и саудитци. Повечето терористични акции в Йемен могат да се проследят до Пантерата.
— Гаден тип — отбелязах.
— От най-гадните — съгласи се Том. — И предател на страната си.
— Да, истински задник. Има ли награда за главата му?
— Министерството на правосъдието предлага пет милиона.
— Не е зле. Жив или мъртъв?
— Както падне.
— Колко ще можем да задържим?
— Николко. Получавате чек на всеки две седмици — напомни ни той.
— Министерството на правосъдието ще използва ли парите от наградата, за да ни измъкне, ако ни отвлекат, или ни тикнат в йеменски пандиз?
— Ще се погрижа да го направят за Кейт — отвърна Том и се усмихна. — Ти ще трябва да се оправяш сам.
Аз също му се усмихнах. Том може да бъде забавен. Особено когато майтапът е за моя сметка.
— Ще ти липсвам ли? — попитах го сладко.
— Не — призна Том.
Той стана, ние също.
— Погрижете се днес да минете през медицинския отдел и се обадете в отдел „Пътуване“. Помолих от правния отдел да ви помогнат за всичко, което може да ви потрябва. Освен това ще уредя среща с отдел „Външни работи“ за инструктаж по въпросите на културните особености.
Боже мой. Само това не. Преди предишното ми пътуване до Йемен бях успял да се измъкна от четиричасовата лекция от Държавния департамент, но научих за нея от други момчета, които не бяха извадили такъв късмет.
— Това е жестоко от твоя страна, Том — казах.
— За Кейт е задължително — уведоми ме той, — но съм сигурен, че ще е от полза и за двама ви. До четвъртък трябва да сте напълно готови. Ще се срещнем отново в петък, в десет сутринта, за последен инструктаж и координати на хората за контакт в Сана. Заминавате в петък вечерта. Някакви въпроси?
Нямахме повече въпроси, така че се ръкувахме и излязохме.
— Не мога да повярвам, че отиваме в Йемен да заловим един от главните организатори на атаката срещу „Коул“ и лидер на Ал Кайда в Йемен — каза Кейт, докато вървяхме към асансьора.
Беше въодушевена, но и мъничко неспокойна. И наистина, това беше сериозна работа от огромно значение за нас в професионално отношение, както и голяма победа за нашите, ако успеехме да спипаме целта си. Обратната страна също беше сериозна — можеха да ни убият или заловят. Лично аз отдавна съм свикнал с мисълта, че могат да ме убият. Но да те заловят терористи в чужда страна е, както казват, по-лошо и от смъртта.
— Джон? Още ли нямаш нищо против?
Не си спомнях изобщо да съм имал нещо против. Но пък обичам предизвикателствата. Освен това се вбесих, като си спомних как агентите на ФБР, моя милост включително, бяхме разигравани от йеменската полиция и силите им за сигурност при предишното ми посещение там. Играеха от двете страни в разследването на „Коул“, пречеха ни да си вършим работата и снасяха информация на противника. Страхотни съюзници. Абсолютни задници, честно. Сега обаче ми се отваряше шанс да ги наритам.
— Джон?
— Има една стара арабска поговорка: „По-лесно е да сриташ камила в топките, отколкото да уловиш черна пантера, захапала гъза ти“.