Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Той вдигна и аз го попитах:
— Тази сутрин наблизо ли си?
Последва секунда-две мълчание.
— Кори ли се обажда?
— Да. Наблизо ли си?
— Джон. Седя до теб.
— Добре. Знаеш ли арабски?
— Защо ми се обаждаш по телефона?
— Връзката е сигурна.
— Ти си шибан идиот!
— Аз? Ти си онзи, който продължава да говори по телефона.
Той затвори и дойде в кабинката ми.
— Какво има?
Обясних му за Набеел и казах:
— Искам да дойдеш в стаята за разпити.
— За да превеждам ли?
— Не, Ал. Просто искам да го държиш, докато му разказвам играта.
Ал се усмихна любезно.
— Имам среща с Уолш в девет — казах аз. — Ако Набеел се появи, докато съм с Ел Киселяк, нали ще слезеш да го вземеш?
— Разбира се.
— Очертава се да отсъствам известно време — уведомих го. — Май няма да е зле ти да поемеш този тип.
— Добре — каза той. — Къде отиваш?
— В Пясъчландия.
— Това е оскърбително название.
— Извинявай. Отивам в дупката Йемен.
— Преебал ли си нещо?
— Не напоследък. Повишават ме — изфуках се аз.
Ал реши, че това е смешно.
— А Кейт?
— И тя идва.
— Добре. Няма да си на сухо в Йемен.
— Така ли? Знаех си аз, че мацките там са стиснати.
— Мацките са си наред. Пичовете ще ти резнат оная работа.
И тъй, след всички разменени културни шеги и майтапи благодарих на Ал, че ще присъства на разговора (формално известен като разпит), и обещах да му донеса разпятие от Йемен.
Прекарах следващия половин час зад компютъра си, като преглеждах и допълвах случаите за онези, които щяха да ги поемат.
Кейт се появи в кабинката ми и каза, че е време да идем при Том.
— Още ли си съгласен с това? — попита ме, докато бяхме в асансьора.
— Винаги съм искал да ида в Швеция.
— Става въпрос за Йемен, Джон.
— О… Е, това е по-различно.
Слязохме на 28-и етаж (домашни потреби, надзиратели, неприятности и глупости) и тръгнахме към вратата на Том.
Вдигнах ръка да почукам и да отворя, но Кейт ме спря.
— Последна възможност.
Почуках и се обърнах към нея.
— Ти решаваш. Изненадай ме. — И добавих: — Спомни си за „Коул“.
Отворих и влязохме.
7.
Том стана да ни посрещне и се поинтересува:
— Как прекарахте уикенда?
— Разгледахме изложбата на Моне в „Метрополитън“ — Осведомих го. — Освен това се уредих с мацка в събота вечер. А ти?
След като размяната на любезности приключи, той попита:
— Е, стигнахте ли до някакво решение?
— Приемаме назначението — каза Кейт, без дори да погледне към мен.
Том се усмихна.
— Добре. Сядайте.
В кабинета на Том има фотьойли и канапе около масичка за кафе и домакинът ги използва за важни хора или за онези, които трябва да бъдат прецакани с финес. Двамата с Кейт се настанихме с лице към прозореца. Том седна на канапето и започна:
— Първо бих искал да споделя, че оценявам готовността ви да приемете задграничното назначение.
И така нататък. Изслушахме кратка реч, която сигурно изнасяше на всеки, който заминава за една или друга помийна яма.
Прекъснах излиянията и пожеланията за късмет и попитах:
— Няма ли да ни кажеш за какво всъщност става дума?
Той се престори на изненадан от въпроса ми.
— В общи линии онова, което ви казах в петък. — И обясни: — Един от тримата главни умове зад атаката срещу „Коул“ в момента е в Йемен. Задочно е подведен под отговорност. Вие ще сте част от екипа, който го издирва.
— Какво ще правим с него, след като го намерим? — попитах.
— Ще го арестувате.
— И?
— И ще го екстрадирате в САЩ. Или може би в Гуантанамо.
— Ясно. Но както ми беше казано, когато бях там, и както най-вероятно знаеш, Том, конституцията на Йемен изрично забранява екстрадиране на йеменски граждани по каквито и да било причини, в това число тероризъм и убийство.
— Да… така е. Но правят изключения. И Кейт ще работи именно върху това в качеството си на юридически аташе.
— Досега не са направили нито едно изключение, но добре. Сигурен ли си, че от нас не се иска да очистим онзи тип? — попитах просто за протокола.
— Ние не убиваме хора — уведоми ме той.