Стая

— Кажи ми какво има.

— Можеше да е куче.

— Кое можеше да е куче?

Не мога да спра. Трябва да говоря през плаченето.

— Подаръкът. Можеше да е куче, което е станало истинско, и можеше да го наречем Лъки.

Мам забърсва очите ми с вътрешното на ръката си.

— Знаеш, че нямаме място.

— Имаме.

— Кучетата имат нужда от разходки.

— Ние се разхождаме.

— Само че едно куче…

— Ние тичаме дълго разстояние на Писта, Лъки може да тича с нас. Бас ловя, че щеше да е по-бърз от теб.

— Джак. Едно куче ще ни подлуди.

— Не, няма.

— И още как. Да не говорим за лаенето, дращенето…

— Лъки нямаше да дращи…

Мам извърта очи. Отива до Шкаф и изважда овесените ядки, сипва в купите ни, без дори да брои.

Аз правя лице на ревящ лъв:

— През нощта, докато спиш, аз ще съм буден, ще извадя фолиото от дупките, за да може Мишле да се върне.

— Не ставай глупав.

— Не съм глупав, ти си глупав глупендер.

— Виж, разбирам…

— Мишле и Лъки са мои приятели. — Пак плача.

— Лъки не съществува. — Мам говори със стиснати зъби.

— Напротив, съществува и аз го обичам. Съществува и Мишле, той е истински приятел, а ти го накара да изчезне…

— Ами да — крещи Мам, — за да не те полази по лицето през нощта и да те ухапе.

Плача толкова много, че дишането ми е нахълцано. Никога не съм знавал, че Мишле може да ме ухапе по лицето, мислех, че са само вампирите.

Мам ляга на Юрганчо и не мърда.

След една минута отивам до нея и също лягам. Вдигам тениската й да бозкам малко, трябва все да спирам, за да си бърша носа. Лявата е добре, но няма много.

По-късно изпробвам новите си дънки. Само падат.

Мам издърпва стърчащ конец.

— Недей.

— Вече си беше излязъл. Евтин бок… — Не казва какво.

— Док — казвам й аз, — от това се правят дънките. — Слагам конеца в Шкаф в Кутия за майсторене. Мам сваля Комплект, за да направи няколко шева на кръста, след това дънките не ми падат повече.

До обед сме доста заети. Първо разваляме Пиратски кораб, който направихме миналата седмица, и го превръщаме в Танк. Балон е шофьорът, преди беше голям колкото главата на Мам и розов, и дебел, но сега е малък колкото юмрука ми и само червен и сбръчкан. Надуваме един само когато е първо число на месеца, за да можем да правим на Балон сестра, докато стане април. Мам също си играе с Танк, но не толкова дълго. На нея бързо й омръзват разни неща, то е, защото е пораснала.

Понеделник е ден за пране, влизаме във Вана с чорапите, гащите, сивите ми панталони, които кетчупът изпръска, чаршафите и кърпите за чинии и изстискваме всичката мръсотия. Мам затопля Термостатко нагоре заради сушенето, взима Скелет за сушилка от до Врата и го слага отворен, а аз му казвам да бъде силен. Много бих искал да го пояздя както когато съм бил бебе, но сега съм толкова огромен, че може да му счупя гърба. Ще е суперяко да можем понякога пак да се смаляваме и понякога пак да порастваме както Алиса. Когато сме изстискали водата от всичко и сме го закачили, аз и Мам трябва да изхлузим тениските си и един след друг да се охлаждаме от топлото в отворения Хладилник.