Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Най-трогателният аспект, според мен за всички зрители, най-покъртителното в това, което сте преживели… — думите ми свършват.
— Добро произношение — казва Мам. — „Трогателен“ означава тъжен.
— Пак.
— Същата програма.
— Не, различна.
Намира една с новини, която е още по-трудна.
— Папагал! — И пак спира звука.
— А с целия труден за код дебат, който все по-упорито върви по стъпките на здравната реформа, и като се имат предвид, разбира се, частичните…
— Още? — чака Мам. — Отново добре. Само че беше „трудов закон“, а не „труден за код“.
— Каква е разликата?
— „Код“ е нещо, което се слага на етикета, да речем на доматите, а „трудов закон“…
Аз се прозявам широко.
— Както и да е — ухилва се Мам и изключва Телевизор.
Мразя, когато картините изчезнат и екранът пак става само сив. Винаги ми се доплаква, но само за секунда.
Покатервам се в скута на Мам в Люлящ и си преплитаме краката. Тя е вълшебникът, превърнат в огромна сепия, а аз съм принц ДжакърДжак и накрая успявам да избягам. Правим си гъдел и скок-подскок, и криви сенки по Стена на Креватчо.
После искам Заека ДжакърДжак, той вечно играе някакви хитри номера на онзи Брат Лисан. Ляга на пътя и се преструва на умрял, Брат Лисан го подушва и казва: „По-добре да не го нося у дома, много мирише…“. Мам ме подушва навсякъде и прави разкривени физиономии, а аз се опитвам да не се смея, за да не разбере Брат Лисан, че всъщност съм жив, но винаги се разсмивам.
За песен искам смешка и тя запява:
— Червеи пълзят навътре, червеи пълзят навън…
— Ядат ти вкиснатите черва като пън… — пея аз.
— Ядат ти очите, ядат ти носа.
— Ядат ти и целите мръсни крака…12
Бозкам много на Креватчо, но на Мам й се спи. Пренася ме в Гардеробчо, загръща Одеялчо хубаво около шията ми, аз отново го разгръщам. Пръстите ми преминават тррр-тррр по червената линия. Бип-бип, това е Врата. Мам подскача и издава звук, мисля, че си удари главата. Притваря хубаво Гардеробчо.
Въздухът, който влиза, е леден, мисля, че е малко от Открития космос, мирише вкусно. Врата прави нейното си туп, което означава, че Стария Ник сега е вътре. Вече не ми се спи. Изправям се на колене и поглеждам през процепа, но виждам само Скринчо и Вана, и една извивка на Маса.
— Изглежда вкусно. — Гласът на Стария Ник е супердебел.
— А, просто остатъкът от тортата за рождения ден — казва Мам.
— Да ми беше напомнила, можеше да му донеса нещо. На колко стана вече, четири?
Чакам Мам да каже, но тя не.
— Пет. — Прошепвам го.
Тя обаче трябва да е чула, защото се приближава до Гардеробчо и казва „Джак“ с ядосан глас.
Стария Ник се засмива, не знаех, че може.
— То говори.
Защо казва „то“, а не „той“?
— Искаш ли да излезеш и да пробваш новите си дънки?
Това не го казва на Мам, а на мен. Гърдите ми започват да дум-дум-дум.
— Почти е заспал — казва Мам.
Не, не съм. Ще ми се да не бях прошепвал „пет“ да ме чуе, ще ми се нищо да не бях.
Нещо друго, което не чувам съвсем…
— Добре, добре — казва Стария Ник. — Може ли да хапна малко?
— Вече почти се е развалила. Ако наистина искаш…
— Не, остави, ти си шефът.
Мам нищо не казва.
— Аз съм само момчето от бакалията, изхвърлям боклука, обикалям щандовете за детски дрехи, качвам се по стълбата да ви изчистя прозорчето, на вашите услуги, мадам…
Мисля, че прави сарказъм, онова, дето казва съвсем обратното с много извъртян глас.
— Благодаря ти за това. — Мам не звучи като нея си. — Така е много по-светло.
— Ето, не беше толкова трудно, нали?
— Извинявай. Много благодаря.
— Като с ченгел понякога — казва Стария Ник.
— Благодаря и за продуктите, и за дънките.
— Пак заповядай.
— Чакай, ще ти сложа в една чиния, може по средата да не е толкова зле.
Чувам тракане, май му дава торта. Моята торта.
След минута той говори неясно.
— Да, поразвалила се е.
Устата му е пълна с моята торта.
Лампа изгасва щрак, от това подскачам. Нямам против тъмното, но не обичам да ме изненадва. Лягам под Одеялчо и чакам.
Когато Стария Ник изскърцва Креватчо, аз чакам и броя петици на пръсти, днес е 217 скърцания. Винаги трябва да броя, докато направи онзи пъшкащ звук и спре. Не знам какво би станало, ако не броя, понеже винаги броя.
12
Популярна детска песен със заглавие The Worms Crawl In, The Worms Crawl Out — бел.ред.