Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Чудя се дали Мам вече е изключила.
В Гардеробчо винаги се опитвам да стискам силно очи и да изключа бързо, за да не чуя, като дойде Стария Ник, после се събуждам и вече е сутрин, и съм в Креватчо с Мам, и бозкам, и всичко е наред. Само че тази нощ съм още включен, тортата бълбука в корема ми. Изброявам горните си зъби с език от дясно наляво до десет, после долните от ляво надясно, после обратно по същия път, трябва всеки път да стигам до десет, а два пъти по десет е равно на двайсет, ето толкова имам.
Няма бип-бип, трябва да е много след девет. Преброявам си зъбите отново и стигам до деветнайсет, объркал съм се или един е изчезнал. Посмуквам си пръста съвсем малко и после още мъничко. Чакам часове.
— Мам? — прошепвам. — Той няма ли да идва, или да?
— Изглежда не. Ела тук.
Изскачам и отварям силно Гардеробчо, в Креватчо съм за две секунди. Под Юрганчо е супертопло, налага се да извадя стъпалата, за да не изгорят. Бозкам много, лявата, после дясната. Не искам да заспивам, защото вече няма да ми е рожденият ден.
Срещу мен просветва светлина, пронизва ми очите. Поглеждам иззад Юрганчо, но с присвити. Мам стои до Лампа и всичко е ярко, после щрак и пак тъмно. Пак светло, прави го за три секунди, после тъмно, после светло само секунда. Мам гледа нагоре към Прозорче. Пак тъмно. Прави така през нощта, мисля, че това й помага да се изключи.
Изчаквам, докато Лампа изгасне съвсем. Прошепвам в тъмното.
— Готово ли е?
— Извинявай, че те събудих.
— Няма нищо.
Тя се връща в Креватчо по-студена от мен, аз я прегръщам през кръста.
Сега съм на пет и един ден.
Глупавият Пиш вечно е изправен сутрин. Натискам го надолу.
Когато си търкаме ръцете след пишкането, аз пея: „Целият свят е в ръцете му“, после се сещам за още една с ръце, но тя всъщност е за пръсти.
Двата ми пръста обикалят из Стая и почти се сблъскват насред въздуха.
— Мисля, че всъщност са ангели.
— А?
— Или не, извинявай, светци.
— Какво е светци?
— Суперсвяти хора. Като ангели без крила.
Объркан съм.
— Тогава как отлитат от стената?
— Не, това са малките птички, те си могат да летят. Искам да кажа, че са кръстени на свети Петър и свети Павел, двама от приятелите на бебето Исус.
Не знаех, че има повече приятели след Йоан Кръстител.
— Всъщност свети Петър е бил в затвора, един път…
Смея се.
— Бебетата не ходят в затвора.
— Това станало, когато вече били пораснали.
Не знаех, че бебето Исус пораства.
— Свети Петър от лошите ли е?
— Не, не, вкарали го в затвора погрешка, така де, някаква лоша полиция го вкарала там. Все едно, той се молил и молил да излезе и знаеш ли какво? Един ангел долетял и разбил вратата.
— Яко — казвам аз. Само че предпочитам, когато са бебета и си тичат насам-натам голички.
Чува се шантав тупкащ звук и хръц-хръц. Светлото идва през Прозорче, тъмният сняг почти го няма. Мам също гледа нагоре, усмихнала се е леко, мисля, че молитвата направи чудо.
— Още ли е онова равното?
— О, равноденствието ли? Не, светлината започва да печели малко по малко.
Позволява ми да ям торта на закуска, никога преди не съм го правил. Станала е хрупкава, но още е хубава.
Телевизор е „Супер любимци!“, доста са размазани, Мам непрекъснато мести Бъни, но той не ги прояснява много. Аз връзвам примка на ухото с антената с пурпурна панделка. Ще ми се да бяха „Таласъмчетата“, отдавна не съм ги виждал. Неделно лакомство още не е пристигнало, защото Стария Ник снощи не дойде, всъщност това беше най-хубавата част от рождения ми ден. Каквото поискахме, така или иначе, не е много интересно, нови панталони, защото черните ми имат дупки вместо колене. Не ми пука за дупките, но Мам казва, че ме карат да приличам на бездомен, не може да ми обясни какво е това.
След къпането играя с дрехите. Розовата пола на Мам тази сутрин е змия и се кара с белия ми чорап.
— Аз съм най-добрият приятел на Джак.
— Не, аз съм най-добрият приятел на Джак.
7
Стара детска песен. По традиция детето, което я изпълнява, имитира с ръце летящите птички — бел.ред.