Стая

Когато се събуждам, Прозорче е синьо в стъклото си, не е останал сняг дори в ъглите. Мам седи в стола и държи лицето си в ръце, това означава, че боли. Гледа нещо върху Маса, две неща.

Скачам и грабвам.

— Това е джип. Джип с дистанционно! — Въртя го из въздуха, червен е, голям колкото ръката ми. Дистанционното е сиво и правоъгълно, когато побутвам един от лостовете с палец, гумите на джипа се завъртат: ззззззззз.

— Подарък за рождения ти ден.

Знам кой го е донесовал, Стария Ник, но тя не казва.

Не искам да си ям овесените ядки, но Мам казва, че мога пак да играя с джипа веднага след. Изяждам двайсет и девет, после не съм повече гладен. Мам казва, че това е прахосване, така че изяжда и останалите. Откривам как да местя Джип само с Дистанционно. Тънката сребърна антена мога да я правя много дълга или много къса. Единият лост кара Джип да върви напред и назад, другият — от една страна на друга. Ако движа и двата едновременно, Джип се парализира като от отровна стреличка, казва: грррррр. Мам казва, че най-добре да започне да чисти, защото е вторник.

— Внимателно — предупреждава ме, — не забравяй, че може да се счупи.

Това вече го знам. Всичко може да се счупи.

— И ако го държиш включен дълго време, батериите ще свършат, а нямаме резервни.

Мога да накарам Джип да обиколи Стая, лесно е, освен през края на Черга, тя се накъдря под колелата му. Дистанционно е шефът, командва:

— Хайде тръгвай, Джип, ти бавна каруца такава. Два пъти около онзи крак на Маса, с бясна скорост. Не спирай да се въртиш.

Понякога Джип е изморен, Дистанционно върти колелата му: рррррр. Пакостникът Джип се крие в Гардеробчо, ама Дистанционно го намира с магия и го прави да се хвърля напред-назад и да се удря в процепите.

Вторниците и четвъртъците винаги миришат на оцет. Мам търка под Маса с парцала, който преди е бил моя пелена, каквито съм носил, докато съм станал на една. Сигурен съм, че изтрива мрежата на Паяк, но не ми пука много. После взема Прахосмук, който прави супершумно и прашно ууу-ууy-ууу. Джип се промъква от Подкреватчо.

— Върни се, малък мой Джипчо — казва Дистанционно. — Ако се превърнеш на риба в реката, аз ще стана рибар и ще те хвана в мрежата си.

Ама онзи хитър Джип се спотаява, докато Дистанционно си подремва със спусната до долу антена, после се промъква зад него и му изважда батериите ха-ха-ха.

Играя си с Джип и Дистанционно цял ден, само че докато съм във Вана, те трябва да паркират на Маса, за да не ръждясат. Когато правим Викане, ги бутам много близо до Прозорче и Джип ррръмжи с колела колкото силно може.

Мам ляга и си държи зъба. Понякога прави голям дъх навън, навън, навън.

— Защо съскаш толкова дълго?

— Опитвам се да го надвия.

Аз отивам и сядам до нея, и нежно вадя косата от очите й, челото й е хлъзгаво. Тя ми хваща ръката и я стиска.

— Всичко е наред.