Стая

Всъщност в книгата пише Том, но Джак звучи по-добре. Краденето е, когато някое момче вземе нещо, което е на друго някое момче, защото в книгите и в Телевизор всички човекове си имат неща, които са си само техни, сложно е.

Сега е 05:39, така че може да вечеряме, днес са бързите спагети. Докато са в горещата вода, Мам намира трудни думи от кутията с мляко, за да ме изпита, като „питателно“, което означава храна, и „пастьоризирано“, което означава, че лазерни оръжия са изпарили микробите. Искам още торта, но Мам казва първо сочно накълцано цвекло. После ям торта, която е доста твърда вече, Мам също яде, мъничко.

Качвам се на Люлящ, за да намеря Кашон за игра в края на Лавица, тази вечер избирам Дама и ще бъда червен. Парчетата са като малки шоколадови бонбони, много пъти съм ги облизвал, ама нямат вкус на нищо. Залепнали са за дъската с магнитна магия. Мам обича шах, но мен ми боли главата.

Когато идва време за Телевизор, тя избира Планетата на дивата природа, има костенурки, които заравят яйцата си в пясъка. Когато Алиса става дълга от ядене на гъбата, Гълъбицата полудява и си мисли, че Алиса е гадна змия, която се опитва да й изяде гълъбовите яйца. Ето ги и костенурковите бебета, излизат от черупките си, само че майките им вече ги няма, много странно. Чудя се дали по някое време се срещат в морето, майките и бебетата, и дали се познават, или просто се подминават.

Дивата природа свършва прекалено бързо, така че превключвам на двамове мъже само по гащета и гуменки, и много пот.

— Ей, ей, удрянето не е позволено — казвам им аз. — Бебето Исус ще се ядоса.

Онзи в жълтите гащета прасва косматия в окото.

Мам простенва, сякаш я боли:

— Трябва ли да гледаме това?

Казвам й:

— След минутка полицията ще дойде и иуу-иуу-иуу ще затворят тези лоши човекове в затвора.

— Всъщност боксът… гаден е, но е игра, може да се каже, че е позволен, ако са с онези специални ръкавици. Стига толкова, времето изтече.

— Една игра на Папагал, добре е за речниковия запас.

— Добре. — Отива и включва на Планетата на червеното канапе, където е жената с бухналата коса. Тя е шефът и задава на другите човекове въпроси, а сто други човекове и още пляскат с ръце.

Слушам супервнимателно, тя говори на мъж с един крак. Мисля, че си е загубил другия на война.

— Папагал! — виква Мам и им спира гласа с бутона.