Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
И както телесно болният, чиято болест е от такъв характер, че се поддава на лечение чрез вяра, трябва да изгради в себе си представата за здрав е, и то черпейки от същата сила, чрез
която преди това е създал представата за болестта, така и търсещият, решен да постигне своята най-висока цел в царството на Духа, трябва със силата на вярата да създаде в себе си духовния облик, в който иска да се преобрази...
И на най-пламенното желание не се е никога досега удавало да направи от търсещия в царството на Духа един намерил!
Също и тук възможността за намиране трябва да се превърне първо в увереност, преди високата цел да стане постижима.
Вярата в себе си е единствената дейна воля, насочена към Бога, и само тази формираща воля изгражда в душата на търсещия „образа на онова, до което той трябва да израсне“. —
По този образ се изменя тогава невидимият духовен организъм на търсещия по такъв начин, че у него все повече укрепва способността да се превърне в намерил.
Погрешни учения и крайно недостатъчното упование в себе си са подвели вярата на по-вечето хора да изгради в тях самите собствения им образ като образ на човек, който по своята природа е изключен от виеше и сигурно духовно познание; правилно насочената вяра трябва да замести този погрешен образ с образа на призвания — призвания да постигне единение сБога!
В човека трябва преди всичко да оживее увереността и сигурността, че най-високата му цел е действително постижима за него, ако той наистина иска да се доближи до царството на суб-станциалния, чист Дух и до онова, което там го очаква!
Всяка колебливост е опасна, понеже вечното спасение не се постига „със страх и трепет“, кол-кото и голяма тежест да се придава от хилядолетия тук, на земята, на тези лишени от всяка истинност думи!
Безброй човеци са търсили цял живот, без да успеят да намерят, само защото са се доверили на подобни пагубни слова, потискайки по този начин всяко упование в самите себе си!
Без вярата, за която говоря тук, никой земен човек не би могъл да се върне в Духа, а тази динамична вяра може да упражни благотворното си действие само ако търсещият е изпълнен с най-непоколебимо упование в самия себе си — с упованието, че е способен да постигне своята висша духовна цел.
Всяка духовна, висша помощ, готова винаги да допълни у човека онова, което все още не му достига, когато той, изтръгвайки се от земния мрак, се отправя по пътя към Светлината, остава съвършено безсилна, докато упованието в себе си не стане дейно у търсещия. —
Само този, който се уповава на себе си, може да приеме с упование и висшата помощ, така жизнено необходима по неговия стръмен път нагоре. —
Само този, който се уповава на себе си, може да събуди в себе си истинската динамична вяра: — да се изпълни с воля за своето спасение, далеч от всяко голо желание'.
Всичките ми напътствия и съвети предполагат такова утвърдително отношение към себе си у моя ученик независимо от всичките му грешки и недостатъци, за които той не може да не си дава сметка.
На много места в моите книги се подчертава недвусмислено колко е важно човек да бъде преди всичко сигурен, че произлиза от вечния, суб-станциален Дух, за да може да храни надежда да се завърне отново „в Духа“.
И при най-добра воля търсещият просто не би могъл да се възползва от дадените му от мен указания, докато не е още изградил твърда вяра в себе си и в своето вечно духовно начало.
Но тази вяра не бива да се свежда до някакво приемане „на доверие“ или до просто предположение.
Единствено динамичната вяра: — вярата, която сама е сила и поражда от себе си сила, — може да даде и вътрешната сигурност, така нужна за всеки, който е твърдо решен да встъпи по пътя в Духа.
„Вярването“, напротив, в някакви образни представи — независимо дали отговарят на действителността, или не — по-скоро пречи, от-колкото помага. —
Не за да подтикна създаването на образни
представи в мозъка на ученика, се опитвам да дам словесно описание на недостъпните за физическото око светове, а за да прехвърля мост за предварителното разбиране на изискванията, които съм длъжен да предявя в интерес на самия търсещ към неговата дейна воля.
Ако той си мисли, че е намерил в тези изложения някакво „ противоречие“ — а това понякога не е толкова трудно, — нека остави на първо време въпросния текст настрана, докато собствената му динамична вяра не го научи как да разрешава привидните противоречия.
Динамичната вяра има сигурни корени в самата себе си и е невъзможно да бъде разколебана от погрешното тълкуване на дадена фраза.
*