Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
Така че аз много добре зная какви трудности трябва да преодолее мисълта, преминала европейска или американска школовка, ако наистина иска да схване онова, което е дадено в на-пътствените текстове на моите книги: — дадено с мои думи, но не измислено от мен, а съществуващо поначало във вечния Дух, кьдето още от появата на човечеството на тази планета е било достъпно за всички като мен.
Че тези хора са били по всяко време премал-цина, е последица от духовно наложена необходимост.
Но човешкият череп съвсем не е херметична кутия, изолираща плътно мозъка от външните трептения, които могат да бъдат възприети от него, — и силите, органично изграждащи душата, не биха могли никога да бъдат така съвършено изолирани, че да останат недостъпни за всесъзнаващото, всечувствуващото, всеизживя-ващото в неизбродното море на свободните от всяка обвързаност душевни сили.
Всъщност всеки човек знае много повече, от-колкото си дава сметка, макар това „познато“ да се нуждае от някакъв призив, за да стигне до съзнанието, — все едно дали въпросният „призив“ е дума, видим предмет или вътрешно преживяване.
Ето защо за една неосакатена душа и онова, което аз имам да й кажа, е много „по-познато“, отколкото си въобразява доверяващият се само на мозъка си човек, свикнал с измамната светлина на своето неспокойно трепкащо светилни-че...
Но за да се избегнат евентуални заблуждения., трябва да подчертая, че понятията „ несъзнателно“, намиращо се под „прага на съзнанието “ или „колективно съзнание“, превърнати днес в разменна монета от популяризатори-те на психоанализата и на нейните многоброй-ни разклонения, по никой начин не се покриват с онова, което имам предвид в случая.
Не става въпрос и за нещо, което е било някога достъпно за мозъчното съзнание, за да бъде по-късно „забравено“ от него, а за неща, познати на вечната душа, но неосъзнати още от мозъка.
Най-доброто средство да се избегне опасността от създаване на погрешни представи е моят начин за изразяване на нещо преживяно да бъде приет такъв, какъвто е, без всякакви опити да се нагажда даденото от мен към терминологията на една непрекъснато променяща своите понятия наука.
Аз бих могъл естествено да се приспособя към изискванията на такава една терминология, но предпочитам да си запазя свободата, при избора на думите като изразно средство да изхождам единствено от тяхната пригодност — такава, каквато аз я чувствувам, без да се интересувам от общоприетото им значение.
Немалко трудности биха могли да бъдат избегнати, ако читателят е наясно, че за да бъда разбран, аз разчитам преди всичко на онова, което характеризирах като „познато“ вече на душата, но недостъпно още за мозъка.
Ако читателят на моите книги съумее — поне за известно време — да постави някаква преграда пред вечно напиращите кресливи внушения на своя толкова уверен в „непогрешимостта“ си разсъдък, за да може моят зов изобщо да стигне до онова неусвоено още от мозъка, но „познато“ на душата нещо, с това той сам си осигурява достъп до сочения от мене път „в Духа“, по който ще може сега да тръгне, както моето слово го учи.
Тогава той едва ли ще се натъкне на някакви особени „трудности“, при положение че притежава и постоянство — това абсолютно необходимо условие за всички, които са твърдо реше-ни да стигнат до водещия в Духа път.
Наистина онова, което имам да съобщя, трябва да бъде приемано „на доверие“ дотогава, докато ученикът не стигне до вътрешно прозрение и до способността сам да преценява.
В интерес на търсещия е да си обясни по свой начин онова, което му давам като напътствия, но не бива да го смесва с други наставления, от какъвто и източник да произхождат те.
Дори наставления, за които няма абсолютно никакво съмнение, че идват от най-чисти и най-възвишени хора, трябва да бъдат оставени временно без внимание от ученика, решен да постигне собствено прозрение, ако иска да извлече полза от следването на моите напътствия.
Едва когато наистина постигне онова, на което е способен, той ще може да схване цялата дълбочина на мъдрите съвети, съдържащи се например в средновековната или — вече с друг оттенък — в източната мистика.
Същевременно той ще бъде тогава в състояние да разпознае и многобройните заблужде-
ния, попаднали непреднамерено сред споменатите свидетелства за истината, и въпреки преклонението си пред тези близки до Духа или съединени вече с него човеци няма да се побои да отдели „плявата“ — дори ако тя е в по-голямо изобилие, отколкото е предполагал преди това — от способното да покълне „зърно“. —