Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
Но докато не е още стигнал дотам, по-добре за него ще е да забрави временно всички подобни напътствия.
Че ще трябва веднъж завинаги да се откаже от следваните досега рецепти за развитие, изхождащи от новите мистагози7, се разбира от само себе си!
Макар да съм принуден, в името на написаното от мен, да изисквам известно доверие, докато не се пробуди собствената способност на ученика да преценява, това съвсем не е „вяра“ в смисъла на едно окончателно взето решение, а само онази готовност да се доверим, с каквато се отнасяме например към капитана на един кръстосващ моретата кораб, за когото без друго приемаме, че познава морските пътища и ще съумее да заведе поверените му пътници до сигурно пристанище, — или към един съзнаващ своята отговорност планински водач, който много добре разбира, че животът на туристите зависи от сигурното познаване на пътя и от способността му да взема правилни решения.
Както на водача в планината се признава правото да дава съвети при катеренето по скалите или при твърде, опасните преходи през глетче-ри, — така и самрдака трябва и моят ученик да приема съветите, които среща в моите книги.
Аз познавам опасностите по неговия път и мога да му дам правилен съвет как да ги преодолее!
Нищо не ми е всъщност по-чуждо от намерението да изисквам „сляпо послушание“, на каквото нито имам право, нито пък мисля, че то би било в каквото и да е отношение полезно или дори желателно за ученика.
Винаги, когато съществува такава възможност, търсещият трябва да знае или да бъде в състояние да си представи на какво може да се надява и защо му давам този или онзи съвет, — защо го предупреждавам за дадена опасност.
В книгите могат да се посочат твърде много неща, които ми беше неописуемо тежко да напиша, тъй като това ме принуждаваше да се докосвам със сухи думи до дълбоко изстрадани изживявания и придобивки, които за мен стоят тъй невъобразимо високо над всички земни изживявания, страдания и придобивки, че не мога дори да си спомня за тях, без да се подложа на подобаващата за случая предварителна подготовка...
Бих могъл да си спестя това „изпепеляващо самоизмъчване“, свързано с написването на вся-йо едно от изреченията, за които намеквам в случая, ако виждах друга възможност да изпълня духовния си дълг да дам на търсещия един вид „стереоскопична“, пластична представа за духовните процеси!
Всички тези разяснения се предлагат на моя читател само затова, защото той не бива да следва с наивно лековерие даваните му от мен съвети, а да вземе своето решение свободно и по съвест, след като е получил възможност да си създаде поне донякъде представа за духовните взаимозависимости, на които се основават съветите ми.
Принуден съм обаче най-настоятелно да подчертая, че при взимането на решение търсещият трябва да изхожда само от съдържащите се в моите книги текстове, без да обръща как-вото и да е внимание на земночовешката ми личност!
Ако наистина иска да бъде мой ученик, той трябва да знае, че в своите напътствени текстове аз му се разкривам всеотдайно и че е „мой1“ ученик само дотолкова, доколкото съумее да стане ученик на тези именно текстове, чиято абсолютна истинност, като израз на субстанциа-лнодуховната Действителност, не би била накърнена с нищо, ако тия книги бяха написани не от един разумен човек, проникнат от най-дълбокото съзнание за изключителната си духовна отговорност, а от някой глупец, — при условие че това изобщо би било възможно'.
Във връзка с термина „субстанциалнодухо-вени моля да се има предвид, че навсякъде, къ-дето говоря за субстанциалния Дух — в противовес на понятието „дух“, отнасящо се до човешкия разум и проявите на мозъчната дейност , — с думите духовна „субстанция“ означавам най-действителното: съвкупността от всички сили на Прабитието!
Тази духовна „субстанция“ не е нещо застинало и неподвижно, а само по себе си най-свободното, неспъваното от нищо, вечно подвижното, вечно движещото се начало.
Тя е не „сътворена“, а просто дадена — без специален волеви акт — чрез самото наличие на „Прабитието“, както съм принуден да нарека сърцевината на онова, което „е“, когато се налага да го обознача по някакъв начин.
И онези най-фини сили на Вселената, за които някои гениални теоретици на физиката започват днес да се догаждат, могат да бъдат разбрани само като един вид „индуктивно прЛвление“ на въпросната духовна „субстанция“, докато „по-грубите“ изяви на земни сили, в това число всички така наречени електрически или магнитни явления, представляват всъщност отразени прояви на онова, което нарекох „индуктивно про-