Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
НАИ-ГОЛЯМАТА ПРЕЧКА
Не хипертрофиралият, вечно склонен към прибързано съмнение скептицизъм е най-голямата пречка за търсещия по неговия вътрешен път, а гнетящият го под най-различни маски — страх
Дори така нареченият скептицизъм е най-често страх, който само се опитва да се скрие под булото на съмнението.
Страх от изпадане в заблуда или в нещо още по-лошо, — страх от необходимостта да бъде преразгледан собственият светоглед, — страх, най-сетне, от присмеха на другите.
Хората са твърде склонни да изтъкват един пред друг важни и заслужаващи внимание основания за своето поведение, докато зад него всъщност се крие само някоя от формите на страха.
Или пък те самите се крият от него зад пус-тословни претексти, просто за да се спасят от принудата да го виждат'...
Жертвите на страха по света са много пове-
че от жертвите и на най-смъртоносната епидемия!
Ето защо няма нищо чудно, че и търсещият да намери себе си и своя неосъзнато царуващ в него жив Бог е под постоянния гнет на най-различни форми на страха, които поставят сериозни пречки по неговия път.
Не за всички е лесно да победят всеки страх, — много по-трудно е обаче да разпознаят страха зад многобройните му и твърде добре прикриващи го маски...
Търсещият не може никога да прекали с усилията си най-внимателно да проверява дали зад онова, което нарича свои основания, свои мотиви, свои замисли не се крие някоя от разновидностите на страха.
Пропусне ли да свали една-единствена от тези маски, той допуска неприятеля, така да се каже, „в собствения си дом“, без да може вече да го прогони, тъй като просто не го е разпознал като враг.
Страхът е отговорен за много повече безраз-съдства и ужаси, отколкото подозират или са склонни да признаят измъчваните от него. —
Накъдето и да обърнем поглед, нямат брой случаите, когато зад решенията на хората ще съзрем cmpcata'.
Страх от едно или друго, — страх от хиляди неща, — страх зад най-измамни маски.
Страхът измъчва търсещия най-вече като-„угризения на съвестта“, защото той не може да разбере, че въпреки грешките и недостатъците му достъпът към вечния Дух си остава открит за него.
Но в много случаи „угризенията на съвестта“ нямат нищо общо със самата съвест
На „угризенията на съвестта“ доста неща „лежат на съвестта“, заради които истински добросъвестният човек никога не би се измъчвал. —
В такива трудни периоди най-добре е търсещият да отклони временно вниманието си от своето вътрешно развитие и по никой начин да не се занимава със себе си, докато не успее да
победи явния или прикрит страх и така да се отърси от него.
С това той няма да загуби абсолютно нищо, защото: — от страха не може никога да произлезе нещо добро!
Напусне ли го веднъж страхът — все едно под каква форма го е навестил, — търсещият ще се убеди, че през периода на самоналоженото изчакване неговото развитие всъщност съвсем не е преставало.
Страх има само там, където не достига вътрешно упование, — а в периоди на недостатъчно доверие към себе си човек не бива да работи върху вътрешното си развитие!
И света да обърнем, пак не бихме намерили нито едно-единствено градивно дело, което да е било осъществено от страх!
Когато се твърди, че нещо добро било произлязло от дадена форма на страха, това е просто резултат от недоглеждане, тъй като се пропуска, че за да се осъществи, последвалото добро е почерпило сили съвсем не от страха, а от предхождащото го моментно преодоляване на този страх.
Страхът е по-лош от обикновената „уплаха", защото той затулва всички пролуки, през които би могла да се промъкне смелостта, „забравена“ само от уплахата, за да бъде — в момент на припомняне — често пъти с нова сила извикана на живот.
Страхът обаче е отрицание на всяка смелост! —
Обхванатият от страх човек гледа на подканата да се пребори с тази липса на смелост като на враждебна намеса в това, което смята за свои права.
Страхът прилича на състояние на самохип-ноза, скорошно пробуждане от която може да настъпи само ако за това пробуждане е била издадена енергична „заповед“ във време, когато не сме били измъчвани от страх.
Лесно податливият на различните форми на страха трябва колкото може по-често да си дава такава заповед.
У ченикът в Духа би поставил обаче под въпрос целия успех на своята работа върху вътрешното си развитие, ако допусне в него да се проявят страхови състояния.
Той трябва все отново и отново да си повтаря, че в действителност няма нищо, от което би трябвало да се страхува.
Доколкото неговата воля не е насочена срр-щу високите му стремления, той може освен това винаги да разчита на подкрепата на възвишени помагачи, умножаващи до най-голяма степен действеността на неговата защита чрез своите собствени сили.