Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
явление“ по аналогия с образа на индукционната бобина, в която възниква индиректно възбуден електрически ток...
Не бих могъл да се изразя още по-ясно в случая, но имам основания да мисля, че бъдещите научни изследвания ще доведат до земно доказуеми резултати, които ще отнесат едва загатнатото от мен към една съвсем нова, всеобхват; на област на знанието.
Но истинското осъзнаване в субстанцията на вечния Дух няма нищо общо с каквато и да е наука — дори най-големите и най-крупни научни постижения не могат да доближат нито на косъм търсещия до собствено изживяване на субстанциалния Дух.
Би трябвало да стане ясно, че търсещият, който е твърдо решен да стигне „в Духа“, освен от моята помощ като тълкувател и пътестроител, предоставена му чрез написаното от мен учение, се нуждае и от друга помощ, щом веднъж стъпи — макар и получил предостатъчно напътствия — сам на този път!
А тази помощ не закъснява и за нейното получаване е достатъчно едно вътрешно състояние на упование, на предварително поднесена признателност.
На човека не може непосредствено да помогне никакъв „Бог“ — помощфрй може да очаква единствено от човека, а когато става въпрос за „божествена“ помощ: — само от човек, който е станал преобразовател на субстанциални духовни сили!
Тогава всяка духовна помощ, стигаща до търсещия, е съобразена с неговата способност да възприема и остава съобразена с нея, докато той сам не бъде в състояние да изживее суб-станциалния вечен Дух в своя събудил се от латентно състояние духовен организъм, — независимо дали необходимият за тази цел процес завърши още по време на земнотелесния живот, или пък — както е в повечето случаи — само започне тук, за да приключи едва в следземните състояния на изживяване.
Това развитие има безброй много различни стъпала, както и единствено възможното за човека действително изживяване на Бога: — из-
живяването на неговия „жив“ Бог в собствената му душа.--
1 ова единствено „реално“ изживяване на Бога („Бог“ е не само „Дух“, а образно казано: най-финото самоформиране на Духа! —) може да се постигне още преди усъвършенствуването на субстанциалнодуховния организъм, но този организъм трябва все пак да бъде действително „пробуден“, за да може да просияе в душата ясно очертаното съзнание за идентичността на „Аз“-а като индивидуална форма на изживяване във всички вечни сфери.
Човекът, наистина постигнал такова преживяване, престава да пита, а и не би могъл вече да пита дали действително го е постигнал, или е станал жертва на самоизмама, защото преживяното от него просветлява неговата „Аз“-фор-мас най-неоспоримата и непоколебима сигурност , каквато може да съществува сега и во веки!
А който — макар и само в неизбежните понякога в земния живот по-мрачни часове — си задава все пак въпроса, дали неговото възвишено
изживяване е било наистина реално, може да бъде сигурен, че навремето сам е „поукрасил“ нещата и така е попаднал в една от многобройни-те клопки на самоизмамата, от която трябва час по-скоро да се освободи, ако иска един ден да стигне до истинско изживяване на своя жив Бог...
Това единствено възможно реално изживяване на Бога не представлява внезапно нахлуване на някакво едва поносимо, принудително усещане в душата — когато това преживяване наистина настъпи, то винаги е съобразено с индивидуалните особености на човека.
Затова в книгите на моето учение е казано, че всеки може да изживее само своя жив Бог и че никой никога — нито тук, на земята, нито във Вечността — не е в състояние да покаже своя жив Бог на брат си.
Всеки опит за „ насилствено “ предизвикване на това изживяване води с абсолютна сигурност до самозаблуда!
А ако някой пожелае за повече яснота да си послужи тук с подлаганата тъй често на злоу-
потреби (и поради това крайно рядко използвана от мен) дума „благодат“, тълкувайки я като „блаженство“, предпоставката за което е била изпълнена, така че това „блаженство“ трябва непременно да настъпи, защото не може да бъде спряно от ничия, дори не и от Божията воля, — той наистина би се доближил твърде много до правилното разбиране на условието за настъпване на това изживяване...
Дали даден човек ще го изживее еднократно, многократно повтарящо се, или пък постоянно и непрекъснато, зависи единствено от самия него: — от неговите душевни възможности, но всеки, който го е изпитал вече по възможния за него начин, встъпва в един нов живот и претърпява обновление, което може да бъде почувствувано само от знаещия за него и не подлежи на словесен израз.