Пътят на моите ученици
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Пътят на моите ученици». Краткое содержание книги:
*
ДИНАМИЧНА ВЯРА
Азбучна истина е, че всяко човешко начинание може да разчита на успех само тогава, когато е подкрепено с вяра във възможността или направо в сигурността на успеха.
Който сам не е изпитал това — а не са много онези, които не са били принудени все отново и отново да го изпитват в течение на целия си живот, — едва ли ще се наложи да търси дълго около себе си, за да намери примери, потвърждаващи това правило както в положителен, така и в отрицателен смисъл.
Най-големи и многообещаващи дарования се провалят и не постигат целта си само защото им липсва вяра в собствените сили, докато в същото време хора с дарби под средното ниво крачат от успех към успех, водени от вярата в своите способности...
И колко често някоя идея, за чието осъществяване напразно са били отдадени усилията на цял един човешки живот, е била довеждана до победен край едва след смъртта на своя създател, подета от сами по себе си лишени от твор-
ческо начало натури, които обаче влагат в нея вярата, липсвала на неуспелия й инициатор въпреки неоспоримата енергичност на неговия устрем. —
При все че не е трудно да се стигне до този извод, светът и днес е пълен с безброй хора, които, изпълнени с добра воля, най-упорито се стремят към дадена цел, но нямат голяма вяра, че ще могат някога да я постигнат.
Чудно ли е тогава, че тъй малко хора стигат до онази цел, пътя към която посочвам във всичките си книги и която е наистина достъпна за всички търсещи, изпълнени с вътрешна вяра: — с вяра в самите себе си!? —
И стина е скрита в поговорката, която казва: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ Тук божията помощ съвсем не е поставена под въпрос, но е посочено условието, което трябва да бъде изпълнено, за да стане божията помощ изобщо възможна.--
Затова и всяка въображаема „вяра в Бога“ си остава просто самоизмама, ако не е оправдана от непоколебимата вяра в самия себе си.
А вярата е воля и който не я възприема като форма на волята, той не разбира нищо от „вяра“!
Тук обаче трябва да отправя предупреждение срещу глупавия стремеж упорито и трескаво лелеяното желание да се величае като „воля“. —
В езиковата практика твърде често се говори с лекота за „воля“, когато всъщност е налице само едно необуздано устремило се към дадена цел желание, докато волята, която би могла да постигне тази цел, е дълбоко приспана.
А когато се казва: „вярата е воля“, трябва да се допълни още, че в случая става въпрос за волята като висша сила на „въображението“, чрез която човек изгражда в себе си образа на своята съдба както във външния си живот, така и при постигането на своята най-висока цел в духовния свят.---
Т ова се е знаело открай време, когато става дума за лечение на телесни недъзи, и разумни-
те лекари се стремят преди всичко да освободят волята за оздравяване у болния от веригите, в които самият той я е оковал.
Както при „чудодейните“ изцеления, създали някогашната слава на храма на Асклепий в Епидавър, така и при прославилия се в наши дни сред многобройни вярващи чудотворен извор на Лурд: — тъкмо стимулирането на волята за оздравяване, тъкмо отприщването на въображението, на вярата във възможността за излекуване е въпросната „чудотворна“ сила, дори ако тя е само предварително условие, чието изпълнение проправя пътя за действието на помагащи сили от друг вид.--
През всички времена се е говорело по същия начин не само за „свети“ места, където болните се изцеляват, но и за човеци, които успяват да помогнат дори и тогава, когато лековете и церовете се оказвали безсилни; „чудодейното“ въздействие и при тези хора се състои единствено в това, че са успявали да събудят у болния истинската динамична вяра, вярата като „воля^ за оздравяване, която изгражда образа на възстановяващото се здраве на мястото на представата за болестта, създадена преди това от тази — само че погрешно насочена — воля.
Никога не е било, разбира се, възможно всяка една болест да се излекува по този начин и ентусиастите твърде често забравят, че и самите лечители, и онези „чудотворни'" за благочестивите вярващи места е трябвало да отпращат немалко измъчени от болестта си хора неизлекувани или само с привидно, моментно подобрение. —
Глупаво би било обаче да се отрича, че силата на вярата е в състояние да упражни удивително въздействие върху тялото на човека. —
А възможностите на динамичната вяра там, където става въпрос за въздействие върху тялото, далеч отстъпват на резултатите, които правилно насочената вяра може да постигне в невидимия духовен организъм.--