Бавачката на ангели [bg]

– Не, вероятно просто е яла твърде много каша – каза Инез.

– Това е добре – каза той, но не звучеше убеден.

С всеки изминал ден се държи все по-загрижено, помисли си Инез и за пореден път се зачуди как Юхан е станал толкова различен от брат си и сестра си.

– Агнешко печено. Сигурно няма да е толкова вкусно, колкото това на мама.

Клаес влезе и седна до Анели. Тя се изкикоти и му намигна, но той се престори, че не забелязва. Двамата би трябвало да са първи приятели, но Клаес като че не се интересуваше от други хора освен от себе си и майка си, за която приказваше непрестанно.

– Постарах се да сготвя възможно най-добре – каза Инез.

Клаес изсумтя.

– Къде беше? – попита го Рюне и се пресегна към картофите. – Търсих те. Оле е разтоварил дъските, за които го помолих. Долу на кея са и ми трябваше помощта ти, за да ги пренесем.

Клаес сви рамене.

– Бях навън и обикалях острова. Може да ги преместим по-късно.

– Добре, веднага след яденето – каза Рюне, но изглежда, се задоволи с отговора.

– Месото трябваше да е по-розово – каза Анели и сбърчи нос към парчето агнешко, което бе сложила в чинията си.

Инез стисна зъби.

– Фурната ни не е най-добрата. Температурата е непостоянна. Направих, каквото можах.

– Гадост – каза Анели и избута месото встрани. – Ще ми подадеш ли соса? – попита тя и кимна на Клаес, тъй като купичката беше до него.

– Разбира се – отговори той и се протегна към соса. – Опа...

Клаес погледна втренчено Инез. Купичката беше паднала на пода с трясък. Кафявият сос се бе разлял по дървения под и се стичаше между дъските. Инез погледна Клаес в очите. Знаеше, че го бе направил нарочно. А той знаеше, че тя знае.

– Това беше несръчно – каза Рюне и погледна към пода. – Инез, попий соса от пода.

– Разбира се – каза тя и се усмихна насила.

Естествено, не му хрумна, че Клаес сам трябва да избърше изцапаното.

– Ще донесеш ли още сос? – каза Рюне, когато тя тръгна към кухнята.

Инез се обърна.

– Няма повече.

– Карла винаги оставяше малко допълнителен сос в кухнята, в случай че свърши.

– Добре, но аз не направих така. Сипах целия сос наведнъж.

След като най-накрая попи всичкия сос, застанала на четири крака до стола на Клаес, Инез се върна на мястото си. Храната ѝ беше изстинала, но тя и без това вече нямаше апетит.

– Беше много вкусно, Инез – каза Юхан и вдигна чинията си, за да получи още. – Страхотно готвиш.

Очите му бяха толкова сини и невинни, че тя за малко да се разплаче. Докато сипваше още ядене в опразнената му чиния, той се опита да нахрани Ева с малката ѝ сребърна лъжица.