Бавачката на ангели [bg]

– Сигурно е тръгнал към задната страна на къщата. Къде иначе би могъл да се дене?

– Аз поне не го виждам. Слизам долу.

Ерика запристъпва предпазливо към стълбището и после надолу към антрето. Наоколо беше тихо и не се чуваха гласове, но тя знаеше, че Патрик ще опита да се приближи възможно най-безшумно. Погледна през отворената външна врата и усети как в гърлото ѝ напира плач. Отвън нямаше никого.

В същия миг забеляза как нещо помръдва между дърветата. Замижа, за да види по-добре, и веднага почувства облекчение. Това беше Патрик, следван от Мартин и още двама души. Отне ѝ известно време, докато разпознае Юсеф Майер. До него вървеше жена с изискани дрехи. Възможно ли бе това да е Ия Кройц? Ерика махна на Патрик, за да привлече вниманието му, после се прибра обратно в къщата.

– Да не излизаме навън – каза тя на Йоста, който се задаваше от горния етаж.

Застанаха до стената, за да не се виждат през отворената врата. Мортен можеше да е навсякъде и не искаха да рискуват да стоят като живи мишени.

– Къде може да е отишъл? – обърна се Йоста към нея. – Може би е още вътре?

Ерика осъзна, че той има право, и се огледа паникьосано, сякаш Мортен можеше всеки момент да изскочи отнякъде и да ги застреля. Но него го нямаше никакъв.

Щом Патрик и Мартин най-накрая пристигнаха, тя погледна мъжа си в очите. В тях се четеше както облекчение, така и тревога.

– Мортен? – прошепна той.

Ерика му разправи набързо какво е станало. Патрик кимна и двамата с Мартин обиколиха приземния етаж с бърза крачка и вдигнати оръжия. Щом се върнаха в антрето, поклатиха глави.

Ия и Юсеф стояха неподвижно. Ерика се чудеше какво правят тук.

– Не знам къде са Ана и Ева. Мортен каза, че трябвало да застане на пост. Възможно ли е да ги е затворил някъде? – попита Ерика, без да може да спре да хлипа.

– Това е входът към мазето – каза Юсеф и посочи една врата в другия край на антрето.

– Какво има там? – попита Йоста.

– После ще обясняваме, сега няма време – каза Патрик. – Вървете след мен. А вие оставате тук.

Той посочи Ерика и Ия. Ерика понечи да каже нещо, но видя изражението на Патрик. Нямаше смисъл да възразява.

– Слизаме долу – каза Патрик, хвърляйки последен поглед към съпругата си.

Ерика видя, че той също се страхува от това, което може да открие.