Бавачката на ангели [bg]

Мортен продължаваше да ги наблюдава. Цялото му тяло беше отпуснато, а изражението му – безразлично. Ерика съжали, че не бе попитала Ева какво се е случило със сина им. Явно тогава се бе отключило нещо, което в крайна сметка е довело Мортен до лудост. Само ако знаеше какво точно е станало, би могла да опита да поговори с него. Не можеше просто да седят и да чакат Мортен да ги убие. А Ерика не се съмняваше, че намеренията му са именно такива. Разбра го още щом видя студения пламък в очите му.

– Разкажи ми за Винсент – каза тя меко.

Първоначално той не отговори. В стаята се чуваше единствено дишането на Йоста и далечния шум на моторниците. Ерика зачака и накрая Мортен каза монотонно:

– Той е мъртъв.

– Какво се случи?

– Вината беше на Ева.

– В какъв смисъл?

– Едва сега го осъзнах напълно.

Ерика усети как я обзема нетърпение.

– Тя ли го уби? – попита тя и затаи дъх. С крайчеца на очите си видя как Йоста внимателно следи разговора. – Затова ли опита да я убиеш?

Мортен се заигра с револвера. Претегли го в ръцете си.

– Не исках да става такъв пожар – каза той и отново отпусна оръжието в скута си. – Исках просто тя да разбере, че има нужда от мен. Че аз съм този, който може да я защити.

– Затова ли стреля по нея?

– Ева трябваше да разбере, че мястото ни е един до друг. Но това няма значение. Вече разбирам. Тя ме манипулираше, за да не осъзная очевидното. Че тя го е убила.

Той кимна, сякаш за да подчертае думите си. Погледът му така плашеше Ерика, че тя трябваше да се бори със себе си, за да запази спокойствие.

– Тя е убила Винсент?

– Точно така. Впоследствие разбрах всичко. След като тя се върна от вас. Наследила е вината. Толкова много зло не може просто да изчезне.

– Прапрабаба ѝ ли имаш предвид? Бавачката на ангели? – попита Ерика учудено.

– Да. Ева каза, че тя е удавяла децата в корито и ги е заравяла в мазето, защото си е мислела, че никой не ги иска и никой няма да ги потърси. Но аз исках Винсент. Потърсих го, но него вече го нямаше. Тя го беше удавила. Винсент лежеше погребан сред другите деца и не можеше да се върне.

Мортен плюеше думите и по брадичката му се стичаше слюнка. Ерика разбра, че няма смисъл да говори с него. Няколко различни реалности се бяха преплели в съзнанието му, образувайки чудновата страна на сенките, в която не можеше да проникне друг човек. Обзе я паника и тя хвърли поглед към Йоста. По примиреното му изражение разбра, че и той е стигнал до същото заключение. Не им оставаше друго, освен да се молят и да се надяват, че някак си ще оцелеят.

– Шт – каза Мортен ненадейно и изпъна гръб.

Ерика и Йоста се стреснаха от неочакваното движение.

– Някой идва.

Мортен стисна револвера и скочи на крака.