Операция „Червена буря“ [bg]

Сега данните бяха предадени към торпедния апарат и управляващите системи на ракетните апарати на „Фарис“. Целта все още се намираше извън обхвата им, но това можеше да се промени бързо.

— Търпение — прошепна Морис от командния си стол в CIC, а на висок глас каза: — Не бързайте, момчета. Нека да захванем този тип преди да стреляме по него.

Тактическият координатор на „Ориона“ се съгласи и с усилие на волята успя да се поотпусне малко. P-3 и хеликоптерът направиха още една MAD проверка от север на юг. Този път „Орионът“ получи контакт, а хеликоптерът не. Още едно преминаване над сектора и двата екипажа засякоха линията на курса на контакта. След това бе направено и засичане от изток на запад. При първото си преминаване и двете машини не засякоха нищо, но при второто успяха да засекат контакта. Вече никой не се съмняваше, че шумовият източник е управлявана от човек подводница. Управлението на операцията беше предадено на тактическия координатор на самолета. Голямата машина кръжеше на разстояние две мили, докато хеликоптерът се подготвяше за последното преминаване над сектора. Пилотът провери внимателно показанията на тактическия си екран и се концентрира върху жирокомпаса. Хеликоптерът започна последната MAD проверка, следван на две мили от самолета.

— Имаме контакт, пуск на димките! — И последният димен маркер беше хвърлен и върху водната повърхност се появи зелено петно. Хеликоптерът зави рязко наляво, за да освободи пътя на снижаващия се „Орион“. Докато се изравняваше с целта си, пилотът наблюдаваше движението на дима, за да определи дрейфа. Бомбеният люк на P-3 се отвори. Едно торпедо Mk-46 ASW беше подготвено за изстрелване.

— Пуск!

Торпедото беше пуснато и падна точно над целта. Спирачният му парашут се отвори, за да подсигури навлизането му във водата с носа надолу. Самолетът хвърли още един хидроакустичен буй, но този път дирекционен DIFAR.

— Силен сигнал, пеленг едно-седем-девет.

Торпедото се гмурна на дълбочина двеста фута, преди да започне кръговия си поиск. Високочестотният му хидролокатор се включи веднага щом беше достигната необходимата дълбочина. Оттук-нататък събитията започнаха да се развиват с главоломна бързина.

Подводницата не беше забелязала раздвижването над главата си. Тя беше стара лодка от клас „Фокстрот“, която бе твърде шумна и стара, за да изпълнява задачи на предната линия, но въпреки това се намираше там и се надяваше да настигне конвоя, който трябваше да се намира на юг от нея. Хидроакустикът й бе забелязал и докладвал за вероятно хвърлен във водата предмет, но капитанът на подводницата беше твърде зает с картографирането на курса на конвоя и не беше обърнал внимание. Прицелният хидролокатор на торпедото промени това. „Фокстротът“ внезапно включи на пълна скорост, завивайки наляво в предварително планирана маневра за измъкване. Увеличеният кавитационен шум на витлото на подводницата беше засечен от няколко от хидролокаторните буйове и от тактическия хидролокатор на „Фарис“.