Шогун

Глава двадесета

— Да ме нарекат проклет испанец, ако това не е живот!

Блакторн се беше излегнал по корем гол и блажен като херувим върху дебели рогозки, увит донякъде в памучно кимоно, подпрял главата си с ръце. Момичето плъзгаше ръце по гърба му, масажираше мускулите, галеше кожата, успокояваше духа му и на него му се искаше да замърка от удоволствие. Друго момиче му сипваше саке в миниатюрна порцеланова чашка. Трето стоеше настрана, като резерва, за всеки случай, и държеше в ръце лакиран поднос с бамбукова кошничка, препълнена с пържена риба по португалски, второ шише със саке и клечки за ядене.

— Нан десу ка, Анджин-сан? Какво има, почтени лоцмане? Какво казахте?

— Не мога да го кажа на Нихон-го, Рако-сан — усмихна, се той на момичето, което му предлагаше саке. После посочи чашата. — Това как се казва? Намае ка?

— Сабадзуки. — Тя изговори думата три пъти, а той я повтаряше след нея. Другото момиче, Аса, му предложи риба, но той поклати глава отрицателно. — Ийе, домо. Не, благодаря — защото не знаеше как да каже „сит съм“. Опита се обаче да го изрази с „не гладен сега“.

— А! Има хара нете уа орану — обясни Аса.

Той повтори фразата няколко пъти и трите се засмяха на произношението му, но той упорствува, докато не сполучи. Никога няма да го науча този език, отчая се Блакторн за кой ли път вече. Няма нищо общо с английския или дори с латинския или португалския.

— Анджин-сан — Аса отново му поднесе таблата. Той поклати глава и посочи стомаха си. Но прие още малко саке. Соно, момичето, което му масажираше гърба, спря да го разтрива и той взе ръката й, постави я на врата си и се престори, че пъшка от удоволствие. Тя разбра и продължи масажа.

Всеки път, щом той изпразнеше чашата, някое от момичетата бързаше да му я напълни. По-полека, каза си той, това е вече третото шише и топлината се разлива чак до връхчетата на пръстите ми.

Трите момичета — Аса, Соно и Рако — се появиха призори и му сервираха чай, който, както му беше обяснил фра Доминго, се наричал още тее по китайски и бил любимото питие на китайци и японци. Сънят му беше неспокоен след инцидента с убиеца, но горещият ароматен чай го ободри и възвърна силите му. Донесоха също и малки горещи хавлиени кърпи, навити на рула, държани на пара и леко парфюмирани. Той не знаеше какво да ги прави и Рако — най-главната от трите момичета — му показа как да си избърше с тях лицето и ръцете.

След това го придружиха, както впрочем и четиримата самураи които го пазеха неотлъчно, до горещите бани в най-отдалечения край на тази част от крепостта и го предадоха на прислужничките в банята. Четиримата самураи стоически се потиха, докато го къпеха, подстригваха му брадата, миеха му косата и масажираха тялото му.

След всичко това той се почувствува като нов. Дадоха му чисто памучно кимоно до коленете, чисти таби и момичетата отново го поеха. Заведоха го в някаква стая, където чакаха Кири и Марико. Марико го осведоми, че Торанага-сама бил решил да изпрати Анджин-сан в една от провинциите си още през следващите няколко дни, за да възстанови силите си, и че Торанага-сама бил много доволен от него и той нямало за какво да се безпокои, защото Торанага-сама лично щял да се погрижи за всичко, свързано с него. Би ли започнал Анджин-сан да рисува обещаните карти с материали, които тя щяла да му предостави на разположение? В най-скоро време щели да последват нови срещи с господаря и господарят бил обещал да отговори на всички въпроси, които Анджин-сан пожелаел да му зададе. Торанага-сама имал силното желание Анджин-сан да научи всичко за японците както той самият би искал да узнае всичко за външния свят, за управляването на корабите и морското дело. След това отведоха Блакторн при лекаря. За разлика от самураите лекарите бяха подстригани късо и без опашки.