Шогун

Блакторн отложи тъгата си за по-късно и се съсредоточи върху Торанага.

— Мога ли да го помоля за екипажа ми…

Той млъкна, тъй като Торанага извърна поглед към младия самурай, който се втурна забързан в стаята, поклони му се и зачака.

— Нан джа? — попита Торанага.

Блакторн не разбра нищо от думите, които си размениха, само по едно време му се стори, че чу прякора на отец Алвито — Цуку. Торанага му хвърли мълниеносен поглед и леко се подсмихна, а Блакторн се зачуди дали Торанага не е изпратил да повикат езуита във връзка с казаното от него. Дано да е така и дано Алвито да затъне и кал до гушата. Дали съм успял — попита се той. Реши да не задава въпроси на Торанага, колкото и да му се искаше.

— Каре ни мацу йони — каза в заключение Торанага.

— Гьой — отвърна самураят, поклони се и излезе. Торанага отново се обърна към Блакторн.

— Какво говорехте, Анджин-сан? — преведе Марико. — Споменахте нещо за екипажа.

— Да. Възможно ли е Торанага-сама да ги вземе и тях под своя закрила? Ще ги изпратят ли също в Йедо?

Тя го попита. Торанага пъхна мечовете си в пояса на късото си кимоно.

— Моят господар казва: разбира се, всичко вече е уредено и няма защо да се безпокоите за тях или за кораба си.

— Всичко ли е наред с кораба? Грижат ли се добре за него?

— Да. Той казва, че вече е изпратен в Йедо.

Торанага стана. Всички започнаха да му се кланят, но Блакторн ги прекъсна най-неочаквано:

— И последно…

Той млъкна и се изруга наум, тъй като разбра колко неучтиво е постъпил. Торанага явно бе дал да се разбере, че разговорът е приключил, и церемонията по сбогуването бе прекъсната от думите му, та сега всички стояха объркани и не знаеха да довършат поклоните си, да изчакат или да започнат отначало.

— Нан джа, Анджин-сан? — Гласът на Торанага бе станал сух и недружелюбен, защото в първия момент и той се бе объркал.

— Гомен насай, извинете, Торанага-сама, не исках да бъда неучтив, а само да помоля Марико-сан да остане още малко с мен, преди да замина. Ще ми бъде от голяма полза.

Торанага само изгрухтя кратко разрешение и излезе, съпроводен от Кири и личната си охрана.

Ама че докачливи копелета, ядоса се Блакторн. Господи, тук трябва да внимавам за всяка дума. Той избърса чело с ръкава на кимоното си и моментално прочете по лицето на Марико колко е сбъркал. Рако побърза да му подаде малка кърпичка, от които японците имаха неизчерпаем запас, скрит някъде в гънките на широките им пояси. Той си даде сметка, че носи кимоното на „господаря си“ и очевидно не е редно да си трие потта с господарския ръкав. Ах, господи, още едно светотатство! Не, аз никога няма да се науча — никога.

— Анджин сан. — Рако му подаваше чашка саке. Той и благодари и го изгълта на един дъх. Тя веднага напълни отново чашката. И тогава той видя, че по челата на всички в стаята блестят капчици пот.

— Гомен насай — извини се той, пое подадената чашка и добродушно я подаде на Марико. — Не знам дали това влиза в учтивите ви обноски, но бихте ли приели чашка саке? Позволено ли е? Или трябва да си удрям челото в земята?