Шогун

— Ти си неин изповедник.

— Да, но тя нищо не желае да каже.

— Как така?

— Очевидно е предупредена и й е забранено да говори за станалото и казаното. Достатъчно добре ги познавам. В това отношение Торанага има по-голямо влияние от нас.

— Нима вярата й е толкова слаба? Нима нашето обучение е тъй несъвършено? Не допускам такова нещо. Тя е най-набожната и примерна християнка, която съм срещал. Един ден ще стане монахиня — възможно е дори да стане първата японска абатка.

— Да, но сега дума не продумва.

— Църквата е в опасност. Това е важно — най-важното. Тя не може да не го разбере. Достатъчно е умна, за да го разбере.

— Моля ви, не подлагайте вярата й на подобно изпитание. Тя ни предупреди да приемем поражението. Каза го също тъй ясно, както ако го беше написала черно на бяло.

— А може би ще е по-добре все пак да я подложим на изпитание? За нейно собствено добро.

— Това зависи само от вас — ако наредите. Но се боя, че е длъжна да се подчини на Торанага, а не на нас.

— Ще помисля по въпроса за Мария.

Погледът на дел Аква се привлече от огъня. Да, постът му го смазваше със своята отговорност. Горката Мария! Този проклет еретик! Как да се измъкнем от клопката? Как да прикрием истината за пушките? Как е могъл един отец настоятел и архиепископ като да Куня, който се отличаваше с такова изискано образование, такъв богат житейски опит — седем години в Макао и Япония — как е могъл да извърши такава ужасна грешка?

— Как?! — попита той пламъците. Впрочем мога да отговоря, продължи да разсъждава Делегатът посетител. Не е трудно да се поддадеш на паника или да забравиш, че си преди всичко божи служител, да се възгордееш, да станеш високомерен или да закоравееш. Пък и кой не би се поддал при подобни обстоятелства? Да те приеме тайно при залез слънце с всички почести и церемонии — нещо като акт на искрено разкаяние от негова страна, тъй като е бил почти пред покръстване — и да те събудят посред същата нощ с Указите за прогонване, постановяващи, че всички религиозни ордени трябва да напуснат Япония в срок от двадесет дни под страх от смъртно наказание и никога да не се връщат обратно. Нещо по-лошо — на всички покръстени японци в цялата страна им се заповядва да се отрекат незабавно от вярата си, в противен случай ще бъдат прогонени или екзекутирани.

Докаран до пълно отчаяние, отецът настоятел в пристъп на умопомрачение заповядва на покръстените даймио от Кюшу — между тях Оноши, Мидзаки, Кияма и Харима от Нагасаки — да въстанат, за да спасят църквата, и пише да му изпратят конквистадори, които да подкрепят бунта.

Няколко въгленчета се разсипаха и затанцуваха зад желязната решетка на камината. Да, всичко това е вярно, мислеше дел Аква. Само ако бях известен навреме, ако да Куня се бе посъветвал първо с мен! Но нямаше как. Едно писмо пътува шест месеца оттук до Гоа и още шест месеца обратно, а да Куня е писал веднага, пък и той беше отецът настоятел, при това е трябвало незабавно да се справи с бедствието съвсем сам.