Шогун

Макар дел Аква да бе отпътувал веднага след получаването на писмото с уредени набързо документи като посланик на вицекраля на Гоа, пътуването му от Гоа до Макао трая цели месеци, а при пристигането си научи че да Куня е мъртъв, а на него и всички други свещеници е забранено да влизат в Япония под страх от смъртно наказание.

Ала пушките вече бяха отпътували. Десет седмици по-късно дойде новината, че католическата църква в Япония не е унищожена и че тайко не прилага новите си укази. Изгорени бяха едва петдесетина църкви. Само Такаяма бил убит. Освен това се разчу че макар указите официално да са още в сила, тайко вече бил склонен да остави нещата да вървят по старому при условие, че свещениците са по-умерени в покръстването, а покръстените — по-умерени в религиозното си рвение, да няма открити, демонстративни богослужения и никакво изгаряне на будистки храмове от фанатичните християни.

И тогава, когато изпитанието сякаш бе към своя край, дел Аква си спомни, че пушките бяха отплавали седмици преди това с печата на да Куня и че все още лежат в езуитските складове в Нагасаки.

Последваха още няколко седмици на адски душевни мъки, докато тайно ги измъкнаха обратно в Макао — да, този път с моя печат, напомни си дел Аква, но за щастие тайната е погребана завинаги. Ала тайните не ти дават мира ни денем, ни нощем, колкото и да ти се иска, колкото и да се молиш.

Колко ли знае еретикът?

Негово високопреосвещенство седя неподвижен повече от час във високия кожен стол, загледан с невиждащи очи в огъня. Алвито търпеливо чакаше, седнал до библиотеката с отпуснати в скута ръце. Сноп слънчеви лъчи играеше по сребърното разпятие на стената зад гърба на Делегата посетител. На другата стена висеше малко маслено платно от венецианския художник Тициан, купено на младини от дел Аква в Падуа, където бе изпратен от баща си да учи право. На третата стена беше библиотеката с неговите библии и книги на латински, португалски, италиански и испански. Както и два реда книги и брошури на японски, отпечатани на преносимата печатарска преса на Ордена в Нагасаки, която дел Аква бе поръчал и докарал с много усилия и големи разноски от Гоа преди десет години. Това бяха религиозни книги и катехизми от всякакъв характер, преведени с невероятно старание и труд от самите езуити. Имаше и книги, адаптирани на латински от японски в помощ на покръстените японци — да учат по-лесно този език, и — най-накрая — две малки безценни книжлета: първата португалско-японска граматика, дело на отец Санчо Алварес, работена от него през целия му живот и отпечатана преди шест години, както и уникалният португалско-латинско-японски речник, излязъл от печат предната година както на латиница, така и на азбуката хирагана. Работата по този речник започна по негова заповед преди двадесет години — първият речник с японски думи, който някога е бил съставян.