Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Блакторн мразеше лекарите и се боеше от тях. Но този беше различен: любезен и невероятно чист. Повечето европейски лекари бяха и бръснари — груби, въшливи и кирливи като всички останали. А този пипаше внимателно, взираше се любезно в него, държа китката му в ръката си, за да напипа пулса, надзърта в очите, устата и ушите му, почуква го по гърба, коленете и ходилата и целият му маниер и допир навяваха спокойствие.
А европейските лекари само те караха да си покажеш езика и питаха къде те боли, след което ти пускаха кръв, за да я пречистят от мръсотиите, които се просмукват в нея от червата.
Блакторн ненавиждаше да му пускат кръв и да го пречистват, защото всеки път се чувствуваше по-зле, отколкото преди лечението. Но този лекар нямаше нито скалпел, нито легенче за кръвта, нито смърдеше на гадна химическа воня, която обикновено се носеше от лекарите, така че Блакторн си отпусна сърцето и душата и се остави спокойно в ръцете му.
Лекарят плъзна пръсти по белезите на бедрото му и го погледна въпросително. Блакторн изимитира с уста шума от изстрел, защото преди много години на това място го прониза куршум от мускет, а лекарят отговори с а со десу и кимна с глава. После продължи да го опипва по-надълбоко, но не болезнено, над слабините и стомаха. Най-накрая каза нещо на Рако, тя кимна, поклони се и му благодари.
— Ичи бан? — попита Блакторн, защото изгаряше от нетърпение да разбере дали лекарят го е намерил за здрав.
— Хай, Анджин-сан.
— Хонто ка?
— Хонто.
Каква полезна дума е това „хонто“, помисли си Блакторн. „Наистина ли?“, „Да, наистина.“
— Домо, доктор-сан.
— До иташимашите — поклони се в отговор лекарят. — Моля, няма защо.
Блакторн също му се поклони. Момичетата го отведоха и чак когато го сложиха да легне на рогозките, разхлабиха кимоното му и Соно започна нежно да му масажира гърба, той си спомни, че бе стоял чисто гол пред лекаря, момичетата и самураите, а нито бе почувствувал някакъв срам, нито бе усетил те да изпитват срам от голотата му.
— Нан десу ка, Анджин-сан? — попита Рако. — Какво има, уважаеми лоцмане? Защо се смеете? — Белите й зъби блеснаха, веждите и бяха изскубани и после изрисувани във формата на полумесец. Черната й коса бе вдигната високо на главата, а кимоното й беше розова на цветя със сивозелен пояс.
Защото съм щастлив, Рако-сан. Но как да ти го кажа?
Как да ти обясня, че се засмях, защото се чувствувам добре, защото за пръв път, откак напуснах дома, се освободих от всички грижи, защото масажът отпусна всички мускулчета на гърба ми и сега го чувствувам като нов, както впрочем и цялото си тяло. Защото Торанага-сама ме изслуша докрай и защото забих три тлъсти снаряда в езуитския кораб и други шест във флотата на проклетите португалци!
Той не се стърпя, скочи на крака, стегна кимоното си около кръста и затанцува безгрижен бърз моряшки танц, като си пееше в такт с пълно гърло.
Момичетата се ококориха. Вратата се плъзна встрани и на прага се появиха четиримата самураи, не по-малко опулени. Блакторн танцува и пя с все сили и глас, докато накрая не издържа, избухна в гръмогласен смях и се търколи на пода в пълно изтощение. Момичетата запляскаха с ръце, а Рако се опита да имитира танца му, но дългото кимоно й пречеше и тя не успя да го докара. Останалите също наскачаха и го замолиха да им покаже как го прави, така че той затанцува отново, а трите момичета се строиха в една редица, вдигнали високо кимона, и следяха краката му. Разбира се, нищо не се получи и след малко те вече се кискаха и бърбореха, и си вееха с ветрилата.
Внезапно самураите се сковаха и се хвърлиха на пода в нисък поклон. На вратата бе застанал Торанага с Марико и Кири от двете му страни и неизменните телохранители самураи. Трите момичета коленичиха, поставиха ръце на пода с дланите надолу и се поклониха, но смехът не напусна лицата им и по тях нямаше и следа от страх. Блакторн също се поклони учтиво, но не толкова ниско, колкото жените.